петък, 11 май 2018 г.

ЕДНА СБЪДНАТА МЕЧТА - ХОР "РОСНА КИТКА" ВЪВ ФРАНЦИЯ!


       Историята на турнето във Франция  на женския народен хор „Росна китка” при НЧ „Развитие-1884” /03.03. -14.03./ с. Поликраище с диригент Георги Петров започна през лятото на 2017 година.
                През месец август женският хор „Месечинка” от Франция беше в България чрез фирмата на Якоб ван Бейлен  „го Котел-програм” ЕООД  на пеещ семинар, на който хорът в продължение на седмица разучаваше с нашия диригент и част от нашите певици  български народни песни. В последния ден от престоя им в България в Поликраище проведохме съвместен концерт, на който двата хора пяха песните, които разучиха и песни от репертоара на двата състава.

            На тази среща си създадохме едно невероятно топло приятелство.
На другия ден имахме участие в с. Царевец. Там хор „Месечинка” получи наградата на платформа „Агора”, а най-голямата награда от фестивала „Лауреат” бе присъден на „Росна китка”.  




      След по-малко от месец дойде покана за гостуване на нашия хор и част от музикантите при ФА „Сидер войвода” гр. Горна Оряховица  във Франция по повод тяхната 10 годишнина, която предстоеше да отбележат през месец март. Без да помислим за транспортните разходи, тъй като пребиваването там ще е в къщите на певиците, всички бяхме във възторг от мисълта, че може да посетим Франция. Там концертите ни щяха да бъдат платени и със средствата щяхме да си подпомогнем пътуването.  Якоб ван Бейлен, който щеше да е част е групата,  също обеща да ни спонсорира.
И така неусетно дойде месец януари, а все още нямахме достатъчно средства за пътуване. Уговорихме набързо среща с кмета на Община Горна Оряховица инж. Добромир Добрев, на която получихме уверение, че ще ни бъдат осигурени нужните такива. Имахме събрани пари от наградния фонд на състава, които също ги добавихме към сметката, но  все още не ни достигаха и помолихме за съдействие г-н Марин Богомилов като наш председател и управител на ППК „Росица-Поликраище” , който веднага се отзова. Якоб също стана част от дарителите ни.
В началото на февруари имахме необходимите средства за пътуване и започнахме усилена подготовка за предстоящите концерти.

Турнето. На 3 март в 17 часа потеглихме към Франция, департамент Ариеж, район Окситания. Има ли някой, който не си е мечтал да посети Венеция? Първата ни спирка беше именно там! Пристигнахме към 14 часа в район Маргера, настанихме се и от там с градския транспорт, след около 30 минути пътуване, ни посрещна Венеция и канале Гранде, потънали в мъгла. 

         Крайната ни цел бе площад Сан Марко, където, разглеждайки го,  решихме за всички туристи да изпеем една българска народна песен. Часовниковата кула на площад Сан Марко, Базиликата Сан Марко, Дворецът на дожите, Камбанарията, Мостът на въздишките са част от забележителностите, които  разгледахме.
На площад "Сан Марко" - Венеция.

На 5 март пристигнахме в гр. Памие,  където нашите френски приятелки ни посрещнаха и тръгнахме за с. Bezac, където е къщата на диригентката на хора Amber Ceolta. Повечето от нашия състав бяхме настанени в нея. Това  беше и главната ни щаб-квартира. Закуска, обяд, вечеря и други мероприятия се провеждаха там. Останалите членове от групата бяха в други 4 къщи  в съседни села.


Неусетно настъпи време и за съществото на нашето турне -предстоящите ни концерти.
Първият  концерт се състоя в църква в Carla Bayle /малко артистично градче/.
            Вторият беше в град Foax, който е административен център  на Ариеж. Там пяхме в  катедрала със забележителна архитектура.

       Третата ни изява бе в младежки дом в гр. Тулуза. Концертът  бе организиран от българското общество в Тулуза и хор „Месечинка” по повод на 3 март. Много наши сънародници не можаха да ни гледат, поради изчерпване на местата в залата.


       В Тулуза имахме включване на живо по France Bleu Occitanie /национално радио/.

            Последният концерт беше в  дома на Амбър, където пред стотина души нашият хор, хор „Месечинка” и ученици на Амбър представиха своите песни. Всички участия  протекоха при голям интерес от страна на френската публика и с много аплодисменти. 


Изявите ни бяха в продължение на 1 час и закривахме с две общи изпълнения на двата хора.

По време на престоя си там и по път имахме възможност да посетим  Генуа, Монпелие и Верона и градовете, в които имахме участия.







     Сърдечни благодарности  на Amber Ceolta, диригент на хора,  и момичетата от хор „Месечинка”   за поканата, добрата организация , за вниманието и положителните емоции, които ще останат завинаги в сърцата и душите на всеки един участник!

                  За певиците участието ни и великолепното представяне  са  стимул за повишаване качеството на изпълнение и устрем към покоряване на нови национални и международни сцени! То е и едно начало на нови приятелства и партньорства .


            Благодарим на община Горна Оряховица,  на ППК „Росица-Поликраище” с.Поликраище  и на Якоб ван Бейлен за отпуснатите средства, с които беше възможно  да се реализира  това турне, на което достойно представихме родното си село Поликраище и нашата България 
с нейния уникален и неповторим песенен фолклор!


Елисавета Попгеоргиева - секретар на НЧ "Развитие-1884" 
село Поликраище.






вторник, 27 февруари 2018 г.

120 години от смъртта на Тодор Нейков - Брадата





 В моя род по бащина линия има една светла, борбена и свободолюбива личност, с която винаги съм се чувствала горда българка и достойна негова наследница! 
Това е прапрадядо ми по бащина линия –
ТОДОР АТАНАСОВ НЕЙКОВ – БРАДАТА.

Той е една от най-ярките образи на българското градинарство в Унгария през втората половина на XIX век и активен участник в Руско-Турската Освободителна война. Снимката, която виждате, е правена около 1880 година. От нея ни гледа човек, който по-скоро бихме причислили към благородническо съсловие от времето на откривателите. И може би той е щял да бъде такъв, ако се беше родил на друго място, а не в поробена България.
Четирима са синовете на Атанас НейковНикола, Атанас, Трифон и Тодор, нареченБрадата”. Той е роден в Поликраище на 19.02. 1844 година. В Унгария, по него време, градината на Нейкови се е простирала от мястото на сегашната Западна гара на Будапеща, където е билБордеяи е стигала чак до Дунава. Имали са около 100 души работници българи.
Много от историите за неговия бурен живот съм запомнила от прабаба сиДимитра, която ни е отгледала. В селото баба ми Мита е известна с това, че гледаше на карти. Тя беше изключително сладкодумна - пееше ни песни, разказваше ни дълги приказки и често ни повтаряше историите на своя бащадядо Тодор Брадата. За неговия живот се знае малко, но и това, което е достигнало до нас, го представя като личност разностранна и изпълнена на пръв поглед с противоречия. Знае се само, че и в зряла възраст бил много буен и разполагал с много пари. Когато си е идвал в България с параход по Дунава, на Свищовското пристанище го чакал керван от десет коли заедно с неизменния бял кон. Керванът, натоварен с армагани и посрещачи, се проточвал по пътя за Поликраище, предвождан от Тодор Брадата, възседнал белия жребец с неизменната лула в устата. Откъдето е минавал, хората сваляли шапка и се кръстели. Цялото шествие наричалитренътна бай Тодор Брадата и то се е повтаряло почти всяка година. При пристигането си в Поликраище, той влизал с коня в кръчмата, където всички присъстващи е трябвало да сездрависатс коня и да го почерпят с шекер. Тодор Брадата вземал ключа, заключвал кръчмата, заповядвал да изнесат бъчвата с виното, вадел с шепи жълтици и раздавал на всеки по една-две. Никой не можел да напусне кръчмата докато не се свърши виното. Започвало веселие, което траело по два-три дни. След това, който е можел, си е отивал вкъщи.
Прочутият бял жребец Тодор Брадата подарил на Стефан Стамболов и за момента на подаряването е била направена снимка, която за съжаление е изгубена.
Животът му също свършва необикновено. Винаги носел със себе си пищов. Така се случва, че стрелял по един унгарец. Избягал от съда като с коня пресякъл страната и стигнал при Марин в Браила, а от там и в България. Така завършва неговата градинарска одисея в Унгария.
Интересна е историята за неговия край, който сам той е предусетил. В Поликраище един ден впряга колата, слага в нея две кошници с яйца и една с орехи и тръгва за Преображенския манастир. Там се представя пред игумена и му предава яйцата и орехите с думите: „ Отче, бийте камбаните, защото Тодор НейковБрадата от Поликраище умря!” Тръгва си обратно и по пътя до селото го придружава екотът на камбаните. На другия ден – 28.02. 1898 година внезапно умира.

Гробът му в двора на църквата.
Имал е шест  дъщери – Неда, Димитра, Руса, Мария, Буда и Гана, които след смъртта му се скарват,защото всяка набеждава другата, че е откраднала сандъка с жълтиците. Откраднали са ги всъщност Мария и Неда, а баба Куна – тяхната майка, ги е проклела. След като не се разбират, продават къщата му на Симеон Гърдев. Поверието разказва, че Гърдев, който имал кръчма, през есента започнал да копае в двора ледник, за да се запаси с лед от река Росица за през лятото. При копането той намерил сандъка с жълтиците и станал най-богатия човек на селото.
Това е единият образ – на големия градинар и бохем – Тодор Брадата. Неговата личност обаче има и друго измерение – на човеколюбец и голям патриот, готов да се жертва за България. Любовта към родината в него е била по-силна от измамната сила на богатствата, веселия живот и парите. Той не се поколебал, когато станало дума за свободата на поробената майка България да й се притече на помощ, залагайки живота си пред олтара на отечеството. Тодор Нейков – Брадата, брат му Атанас Нейков, заедно с другия Нейков от Браила, се записват в опълченските дружини и се сражават на Шипка. В сраженията при Шейново Атанас загива и неговото име е записано на почетната мраморна плоча в Шипченската черква. Постъпката на Тодор Нейков - Брадата го превръща в герой-родолюбец и напълно измества другия му образ на буен веселяк с необуздан характер.
Това великолепие на жертвеност продължава и при стремежа за въздигане на родното село. Тодор Нейков – Брадата е един от дарителите за построяването на църквата „Св. Марина” в Поликраище, строежът на която започва през 1879 година един от най-големите кметове на селото – Митьо Нейков.
Заедно с Атанас П. Сърнов и Трифон Млеченков организират в Будапеща събирането на средства сред градинарите от Поликраище /събирането продължава 8 години/ и закупуват голямата камбана на църквата от фабриката на „Тури и син” в Будапеща. Тодор Нейков- Брадата остава да я товари на кораба, адресирана до Свищов, където я посрещат Атанас Сърнов и Трифон Млеченков. Оттам с биволска кола я превозват до селото.
Тодор Нейков – Брадата подпомага парично Никола Петров началото на неговата кариера като борец.



Това е книгата на Георги Николов, в която Тодор Нейков е описан като една от най-колоритните личности и първият гурбетчия, излязъл от селото, 
заедно с братята Никола и Иван Сърневи.


Ако познаваме своя род, нашите предци, тяхната история,
ще разберем колко много са вложили от себе си хората преди нас,
тези, които сме наследили и които са ни създали като хора и личности. 
Ще осъзнаем, че животът нито е започнал, нито ще свърши с нас.
И ще се замислим за истинската стойност на нещата,
с които се занимаваме и които ще оставим след себе си
на нашите деца, внуци и правнуци.