ПОЧИНА УЧИТЕЛЯТ РУСИ ЗДРАВКОВ ПЕТКОВСКИ.

Отиде си от този свят още един от „златното поколение” учители, които  бяха на почит, всяваха респект и професията им се смяташе за престижна. Той беше олицетворение на една вдъхновяваща личност, който с много търпение успяваше да въздейства и да мотивира своите ученици. Да не говорим за ценностите, които изповядваше и се стараеше да им внуши… Спомням си добре как слушахме със затаен дъх и в захлас нашия учител по история и география, който ни въвеждаше в необятната страна на знанието с много хъс и любов. Той просто си обичаше професията!  И успя да предаде знанията си и тази своя обич на много от нас.

Руси Петковски  е дългогодишен читалищен деятел – член на Управителния съвет на читалището, организатор и участник в подготовката и представянето на народните обичаи по ОФ-райони в Празниците на народното творчество и бит.

ПОКЛОН, ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ПАМЕТ на г-н ПЕТКОВСКИ!

ЕДИН НЕЗАБРАВИМ ПРАЗНИК НА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ЕДИНСТВОТО

Успешният сезон на ДТС „СЕВЕРНЯЧЕ” при НЧ „РАЗВИТИЕ-1884” с. Поликраище завърши с първото им задгранично турне в Будапеща –Унгария, където бяха от 8 до 11 юли. Заредени с нови запознанства и от докосването до културата на други 16 държави от 3 континента,  децата изиграха танците си с невероятен хъс и настроение, което зарази и публиката. Най-голямата награда, която получиха малките ни танцьори бяха усмихнатите лица, светещите от щастие очи и неповторимата емоция на присъстващите толкова много и различни хора. Публиката ставаше на крака, за да аплодира тяхните изпълнения. През свободното от участие време  бяха разгледани всички забележителности на Будапеща, а нощната панорамна обиколка на града беше една незабравима приказка за всички. Посетихме и град Халастелеk, с който Поликраище е побратимен, където  живеещите българи от Поликраище ни посрещнаха много топло и радушно. Един ден от турнето групата беше във Виена  - Австрия, където децата имаха уникални  преживявания в увеселителния парк „Пратер”.

Изказваме сърдечна благодарност за това невероятно, изпълнено с много емоции и незабравими мигове турне, най-напред на малките самодейци от ДТС ”Северняче”, които със своята хореографка Анелия Пенчева репетираха упорито и всеотдайно и в студените зимни месеци, а по време на Коледните празници в продължение на 10 дни коледуваха, за да  съберат нужните средства, на Дружеството на българите в Унгария с председател Димитър Танев, които осигуриха престоя им там, на Марин Богомилов – председател на ППК”Росица” с.Поликраище и председател на читалището, който зареди гориво за пътуването и на всички българи, живеещи в Будапеща, които  през всичките фестивални дни бяха с групата. Благодарим и на  Елисавета Нацкина – наша съселянка, живееща в Будапеща, която  през цялото време стоя  неотлъчно с нас и чрез нея контактувахме с организаторите и с другите състави.

Пожелаваме на всички деца от ДТС”Северняче”  при читалище „Развитие-1884” в селото ни весело изкарване на лятната ваканция, да съберат здраве и сили за един още по-добър и силен сезон за колектива!

                                                 Елисавета Попгеоргиева

ПОЧИНА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ БЕЛИВАНОВ на 80 години

Отиде си един от факлоносците

          със огъня будителски горял!

Сърце и ум, душа, талант и воля

на родното читалище отдал!

         

Последно сбогом на дългогодишния председател и активен  деятел на читалище „РАЗВИТИЕ-1884” в село Поликраище – всеотдаен и неуморен като негов ръководител, отдаден безрезервно на читалищното дело, допринесъл с идеите, с разбиранията си и със собствения си пример за развитието на самодейните колективи, за обогатяване на културния живот в селото, за утвърждаване името и авторитета на нашето читалище.

            Дълбок поклон пред светлата памет на ЧОВЕКА, на УЧИТЕЛЯ, на ОБЩЕСТВЕНИКА – ГЕОРГИ БЕЛИВАНОВ!

От Настоятелството и от всички бивши и настоящи самодейци при НЧ „Развитие-1884” село Поликраище.

225 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВИЛХЕЛМ ГРИМ

Якоб и Вилхелм Грим

          Имената на Братя Грим са неотделими от народните приказки, които те са събрали и с това са спечелили благодарността на милиони читатели.

          Якоб/1785-1863/ и Вилхелм/1786-1859/ Грим са германски учени, членове на Пруската академия на науките. Те са вдъхновени от свободолюбивите идеи на Френската революция и живеят с идеята за обединение на Германия, която тогава била разпокъсана на множество феодални княжества. С цел да покажат етническото единство на хората от враждуващите помежду си държавици, те предприемат пътувания и събират отвсякъде народни приказки. Но тяхната дейност не се харесва на Гьотингенския феодален владетел, който бил против обединяването. Затова той ги изгонва от града. Братя Грим, без да се отчаят, продължават упорито да събират приказки. Те са не само техни събирачи, но и талантливи разказвачи. Правят художествена авторска преработка на записаните от тях произведения от народното творчество и завещават не само на немския народ, но и на цялото човечество, безсмъртните фолклорни творби, отличаващи се с ярка образност, богатство на въображението, занимателна фабула и поетичен език. Техните приказки се четат с еднаква наслада и от деца, и от възрастни. Героите им са изградени ярко като носители на положителни или отрицателни нравствени качества. Завършекът е обикновено щастлив, с неизбежна победа на разума и доброто. Приказките  им създават и възпитават неподправен оптимизъм. Между най-известните и най-хубавите от тях са: „Вълкът и седемте козлета”, „Седемте гарвана”, „Снежанка” , „Хензел и Гретел”, „Бременските градски музиканти”.

            Приказката „Бременските градски музиканти” е изградена върху поредица от весели приключения на животни, отхвърлени и оскърбени от своите господари. Когато е било младо и силно, магарето е носело послушно и безропотно натоварените чували. За да го използва добре, стопанинът му се е грижел за него. Но когато то остаряло и силите го напуснали, вместо да получи благодарност и признание за предишния си изнурителен труд, коравосърдечният му стопанин решава да го убие и да му одере кожата. Оскърбено от тази неблагодарност, магарето решило да отиде в града, за да изкарва прехраната си като… певец. С лек и безобиден хумор се показва наивната вяра на нещастното животно, че всичките му възможности все пак не са изчерпани и че то ще може да преуспее и на друго поприще.

            На път за Бремен магарето среща и други нещастни животни като него – едно старо и негодно вече за лов куче, котка, която вече не може да лови мишки, петел, когото е очаквала тенджерата на стопанина му. Нещастниците се обединяват, за да потърсят щастието си. Поредица от случки и комични ситуации водят героите към един щастлив завършек – те придобиват свой дом, спасяват се и заживяват щастливо.

            Приказният разказ е наситен със сърдечност и симпатии към оскърбените стари труженици. В него се подсказва косвено за злочестия край на всички, силите на които отслабват, грижите за тях престават, а за предишните им трудови заслуги вече никой не мисли. Показана е идеята за резултатността от съдружието.  Дори когато всеки поотделно е слаб и е смятан за ненужен, събрани заедно и слабите, и излишните могат да постигнат нещо.

            Тази приказка показва победата на дружността над нещастието. Героите получават възмездие за своя предишен честен труд, без да очакват повече.

ПЪСТРА ФОЛКЛОРНА ДЪГА НА НЕБЕТО НА ПЕТРОПАВЛОВСКИЯ МАНАСТИР

Женски народен хор "Росна китка"

Детски танцов състав "Северняче" - малка група

Група за изворен фолклар

         Разноцветни национални носии, весели закачки и грейнали от усмивки лица, приканващи звуци на гайда, съпроводени от отчетливи удари на тъпан и причудливи извивки на кавал, забързани припявания, мирис на скара, на пуканки, на разливаща се пенлива бира, хвърчащи многоцветни балони и препълнени със стоки многобройни сергии… Празнично, завладяващо настроение! Единадесети Национален  Петропавловски събор на народното творчество "Хоро се вие край манастира", събрал мало и голямо пред двете сцени на широката зелена морава край манастира „Св. Ап. Петър и Павел”. И кой казва, че българите не сме единни, че не умеем да се радваме и веселим?  Точно тук, на това място, всички присъстващи – и зрители, и самодейци- над 3500 души от всички етнографски области на България се събират, обединени от едно едничко нещо – любовта си към фолклора, към обичаите и традицията. Неща, толкова близки и познати и толкова важни, без които не бихме могли да си представим настоящето и бъдещето си като нация.

Женски народен хор при Клуба на пенсионера

        И отново читалищата, стожерите на българското, със своите многобройни и всеотдайни дейци, са участниците в това мероприятие. За да повдигнат духа на своите съграждани, за да покажат красотата и непреходността на най-стойностното и ценното, което са създали и завещали нашите придци през вековете – неповторимата ни народна песен, нечуваната омайна българска народна музика и неотразимите кръшни нашенски хора!

        В тази фолклорна огърлица от багри и звуци се включиха и самодейните състави от село Поликраище – женският народен хор „Росна китка” с диригент Георги Петров, детският танцов състав „Северняче” с хореограф Анелия Пенчева, групата за изворен фолклор с ръководител Николинка Енчева и женският народен хор при клуба на пенсионера „Надежда”. И за пореден път със своите прекрасни изпълнения доставиха истинска наслада и приятни емоции на присъстващите и на оценяващите представянето на колективите в програмата -  проф. Елена Кутевa, главен художествен ръководител на ансамбъл “Филип Кутев”, и етномузикологът проф. Крум Георгиев. Местните представители в комисията са преподавателят във ВТУ доц. Митко Димитров и етнографът в Регионалния исторически музей Галя Чохаджиева.

Проф. Крум Георгиев поздравява Георги Петров.

        След представянето на женския народен хор „Росна китка” лично г-н Крум Георгиев дойде при изпълнителките и ги поздрави с думите: „Браво! Най-добрият хор!” като се снима с всички и подари стихосбирката си на диригента Георги Петров, който на този хубав ден беше и рожденик.

        Висока оценка за нивото на хора е и поканата, направена  от Цвети Радева - водеща на предаването "Имат ли песните свършване", за запис по радио „Хоризонт” на БНР.

Женски народен хор "Росна китка" с диригент Георги Петров - снимка за спомен с рожденика.

 НАРОДНО ТВОРЧЕСТВО, ПРАЗНИЧНО НАСТРОЕНИЕ, ДУХ БЪЛГАРСКИ – ВПЛЕТЕНИ КАТО В ПЛИТКА ОКОЛО ДВЕТЕ ИЗПЪЛНЕНИ С ЕДИН УНИКАЛЕН ЗАРЯД  ОТ УСЕЩАНЕ, ТРЪПКА И ИЗЖИВЯВАНЕ СЦЕНИ НА ПЕТРОПАВЛОВСКИЯ СЪБОР – така в едно изречение може да се опише тазгодишното издание на това забележително мероприятие в културния календар на общините организатори – Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец, протичащо под патронажа на техните кметове.

       

9-ти ДЕТСКИ ФЕСТИВАЛ НА ИЗКУСТВАТА „РАХОВЧЕ” 20011-та

Мартин Нацкин и Ева Христова в танца "Мераклийчета"

          Невероятно красиво зрелище! Феерия от цветове, ритми и звуци! Пищно сценично присъствие на всички танцови колективи и формации, взели участие в традиционното издание на 7-мия международен детски фолклорен фестивал и 9-тия Детски фестивал на изкуствата, организирани от Община Горна Оряховица и читалище „Братя Грънчарови-2002”.

"Весели закачки" 

          Детският танцов състав  "Северняче" при читалище „Развитие-1884” село Поликраище с хореограф Анелия Пенчева участва за пети пореден път на този празник. Танците, с които се представиха пред многобройните зрители бяха „Тримата хлапаци”, „Весели закачки” и „Мераклийчета”. За малките ни танцьори сякаш не съществуваха законите на земната гравитация и понесени от магията на танца прелитаха усмихнати, щастливи и вдъхновени в своите сценични превъплъщения. А постановките на Анелия Пенчева, за разлика от другите участващи състави, бяха като истинска приказка – вълшебни, увлекателни, носещи много позитивен заряд и празнично настроение!

Станислава Веселинова, Мирослав Тютюнков, Ан-Мари Иванова, Божидар Пендов, Ева Христова, Мартин Нацкин, Десислава Млеченкова и Вилиан Попов в танца "Весели закачки".

          Публиката беше заразена от невероятната игра на нашите деца и във възторг от изпълнените им с много емоция и настроение танци. Единствено те бяха удостоени с бурни и продължителни ръкопляскания, а като награда за участието си получиха диплом и сувенир – плюшена играчка.

            Настоятелството при читалище „Развитие-1884” село Поликраище поздравява сърдечно нашите севернячета и тяхната хореографка за  яркото им и все повече утвърждаващо се присъствие на сцените на общински, регионални, национални и международни фестивали и конкурси на танцовата самодейност и им желае здраве, благополучие и бъдещи творчески успехи!

Натрупвайте блясък и красота и продължавайте да утвърждавате българския национален дух и неповторимата ни уникална народна традиция и фолклор!

КОГАТО СЕ ПЕЕ С ДУША И СЪРЦЕ

            На 12-ти юни в село Кортен се проведе V-я Преглед на любителските многогласни хорове и групи за народно пеене.

          Женският народен хор „Росна китка” при читалище „Развитие-1884” село Поликраище с диригент Георги Петров участва за втори пореден път на този национален фолклорен празник и затвърди завоюваните позиции от 2008-та година като оглави класацията и се завърна с Диплом за първо място и парична награда от 150,00 лв.

        Представилите се в конкурсната програма 17 състава от страната бяха оценени от жури в състав:  проф. Манол Тодоров – преподавател в Софийския университет, доц. Крум Георгиев – председател на Обществото за фолклор – българска секция при Международната фолклорна организация и Младен Савов – диригент на Държавната опера в Стара Загора.

          Участничките в състава, допринесли за неговото блестящо представяне, бяха: Николинка Енчева, Йовка Добрева, Елена Млеченкова, Пенка Гългълова, Боряна Атанасова, Ирена Гългълова, Йонка Карастоянова, Марианка Байчева, Димитрана Савова, Атанаска Игнатова, Татяна Кушева, Елисавета Попгеоргиева, Диляна Гавазова и Димитрина Кушева.

          Песните, от  които и журито, и публиката бяха възхитени и приятно изненадани като нещо по-различно по отношение на обработка  и изпълнение бяха: „Канят ме, мамо, на тежка сватба”, „Месечинко, Дафинко”, „Па накладе вай мила, Додо ле” и „Хубава си, моя горо”. Продължителните аплодисменти дълго не стихваха в препълнения салон. Самодейки от гостуващите  колективи идваха да ни поздравяват и искрено се радваха на успешното ни представяне.

          След обявяването на наградите, на площада, пред сградата на читалището, се извиха кръшни български хора, събрали мало и голямо от различни краища на страната ни в пъстри национални носии, огрени от току-що показалото се след дъжда юнско слънце, забравили грижи и тревоги, усмихнати и лъчезарни, понесени от ритмите на нашенското, на традиционното, на непреходното, НА БЪЛГАРСКОТО!