ПРОЛЕТНИ ДНИ НА КУЛТУРАТА

         По традиция всяка година, в началото на месец май, читалището ни организира Пролетни дни на културата с участието на местни колективи и на колективи от Общината. Това са едни своеобразни празници, които събират хората в читалищния салон, потапят ги в магията на самодейното изкуство, правят ги съпричастни на постигнатото в изпълненията, карат ги да се радват от душа и сърце на артистите, откъсват ги за миг от натовареното им ежедневие.

          Обикновено в началото на пролетта излизат постановките, над които театралните колективи са работили през есенно-зимния сезон. В първия ден в нашите Дни на културата – 2-ри май, от 19,00 часа, гостува самодейният театрален състав при НЧ”Съединение-1888” в село Драганово с комедията от Станислав Стратиев „САКО ОТ ВЕЛУР”. Зрителите се насладиха на великолепната игра на самодейците, която по нищо не отстъпваше от професионална. Особено активни в посещението си бяха танцьорите от Клуба за народни танци „Жива вода” при читалището.

          На 3-ти май, от 15,30 часа, за най-малките гостува детско театрално студио „МАГИЯ” при НЧ „Извор-1873” в село Самоводене с пиесата „ПРАСЕНЦА ОТ ВИТРИНАТА”, поставена от председателката на читалището Рена Дранкюлева. Със заразителната си игра четирите малки артисти привлякоха публиката, приковаха вниманието на малчуганите от ЦДГ „Димитър Генков” в селото ни и на учениците от началния курс и неусетно ги направиха участници в събитията. Много смях, много веселие и радост изпълниха салона на читалището ни.

          На 4-ти май, от 10,00 часа, на центъра на селото беше организиран Гергьовски празник „ЛЮЛКИ – ПОЛЮЛЕЙКИ”. В програмата участваха деца от ЦДГ „Димитър Генков”, ученици от четвърти клас с рецитал за Гергьовден и двете групи на детския танцов състав при Клуба за народни танци Жива вода”. Секретарката на читалището Елисавета Попгеоргиева, запозна присъстващите с историята и значението на този ден. Накрая всички се полюляха за здраве на празнично украсените с цветя люлки.

     Настоятелството на НЧ "РАЗВИТИЕ-1884"  благодари на гостуващите колективи и на нашите участници за представянето им  и за това, че допринесоха за доброто настроение и за празничната атмосфера на ПРОЛЕТНИТЕ ДНИ НА КУЛТУРАТА - 2012 година.

КНИЖКЕ МОЯ, ДРУЖКЕ НЕРАЗДЕЛНА

В цял свят на 2 април се чества Международния ден на детската книга. Неслучайно празникът съвпада с рождения ден на датския писател ХАНС КРИСТИЯН АНДЕРСЕН, който е създал едни от най-великолепните приказки на всички времена.

            Роден през 1805 година в малкото градче Одезе, Ханс живее в скромно семейство на обущар и перачка. Заедно с баща си майстори малки фигурки от дърво, рисува, чете и декламира. От малък е надарен с богато въображение и артистични заложби, има развита фантазия и винаги е замечтан. Светът около него оживява – купичката, лъжичката, вилицата, уличният фенер… и разказва собствена история. „Няма по-хубави приказки от тия, които създава самият живот.” - казва Андерсен, с което показва колко правдиви и истински са неговите истории. В своите приказки „Новите дрехи на царя”, „Оловният войник”, „Малката русалка”, „Малката кибритопродавачка”, Принцесата върху граховото зърно” и т.н., писателят разкрива с изключително майсторство човешките слабости и добродетелите на неговите герои.

            Две столетия вълшебството на Андерсеновите приказки владее света и възпитава поколения напред. Докато се четат приказките му, над света ще тържествува добротата, красотата и любовта.

            Наречен Малка Нобелова награда, през 1958 година ЮНЕСКО учреди Международен златен медал на името на Андерсен. На всеки две години се връчва награда на най-добрия детски писател и художник на детски книги. Наред със световните писатели Астрид Линдгрен, Селма Лагерльоф, Туве Янсон, Луис Карол са вписани в почетния списък на IBBY /Международен съвет за детски книги/ и нашите писатели: Валери Петров за „Пет приказки” през 1988 година, Йордан Радичков за книгата „Малки жабешки истории” през 1996 година и Веса Паспалеева за „Пролет в родината” през 1980 година, а Ангел Каралийчев е първият български писател, вписан в Почетния списък.

     Библиотеката при читалище „Развитие-1884” в селото ни също отбеляза по подходящ начин този слънчев детски празник. За учениците, които са най-редовните ни посетители, беше подредено табло с любими приказки. По-късно през деня класовете от началния курс посетиха библиотеката, където бяха запознати с историята на международния ден на детската книга и им бяха прожектирани филмчета по творби на детски автори, които имат чествания през тази година. Участниците от кръжока по художествено слова представиха рецитала „Книжке моя, дружке неразделна”.

Учениците от първи и втори клас.

Учениците от кръжока по художествено слово с рецитал за книгата.

Ученици от трети и четвърти клас.

            Направихме така, че всички малки деца да имат възможност да се докоснат до чудния свят на книгите. Защото те са нашият най-добър приятел и  събеседник, който ни е верен през целия живот. Книгата ни показва широтата на света, онзи свят, на големите. Чрез нея правим първите си далечни пътешествия и изживяваме първите вълнуващи приключения. Чрез нея получаваме първите познания, а по-късно – и по-сериозните знания. Чрез нея изживяваме първите си трепети и след това – именно в нея – ги споделяме.

„КНИГАТА Е ПРОЗОРЕЦ КЪМ СВЕТА" – това е сентенция, която в ерата на високите технологии може да звучи архаично и леко претенциозно. Дори може да буди смях у младото поколение, но именно книгите са основата на всичко. Те са съхранили опита и знанията на поколения наред, за да може всичко това, което имаме днес и ще имаме утре, да бъде факт.

ЗЛАТЕН МЕДАЛ ЗА ДТС "СЕВЕРНЯЧЕ"

︾ 31.03. 2012 година - VIII-ми Национален детско-юношески конкурс с международно участие за музикално и танцово изкуство „ОРФЕЕВА ДАРБА” град София.

︾ Първо участие на ДТС „СЕВЕРНЯЧЕ” при НЧ „РАЗВИТИЕ – 1884” село Поликраище за новия творчески сезон на 2012 година.

︾ Представяне на танците „Северняшко настроение” и „Игра с кончета”.

Участници: Ан-Мари Иванова, Ева Христова, Десислава Млеченкова, Мартин Нацкин, Вилиян Попов е Божидар Пендов.

︾ Жури: Анатолий Клочков –председател - преподавател по “Танци на народите” и “Класически екзерсис” (специалност “Български танци”). Роден на 2З октомври 1948 год. в гр. Новомосковск, Тулска област, Русия, Евгения Гордиенко и Виктория Стоянова.

︾Резултат: I-ВО МЯСТО, ДИПЛОМ И ЗЛАТЕН МЕДАЛ !

                      Покана за участие в ХХ Международен фестивал на изкуствата за деца и младежи „Ние ХХI-ви век”, който ще се проведе от 20 до 27-ми август 2012 година на Слънчев бряг. Организаторите поемат 20% от таксата за участие на ДТС „Северняче” като носител на златния медал.

Представянето на нашите деца на този конкурс беше повече от блестящо! Техните изпълнения се открояваха ярко между  останалите 17 състава, които бяха от различни градове на страната. Ние бяхме единственият селски състав. По думите на журито играта им е била перфектна! Танцьорите ни не просто играеха – те летяха и фотоапаратите трудно успяваха да уловят изпълнените им с енергия, усмивки и много жизнерадост движения по сцената!

Букет от нестихващи аплодисменти, сълзи на радост, поздрави, похвали и огромно удовлетворение! Това получи камерната група при ДТС „Северняче” за упорития си труд, упоритост и всеотдайност! 

На тези шест слънчеви малки самодейци и на тяхната талантлива хореографка Анелия Пенчева, които накараха всички присъстващи в залата на младежкия комплекс „Средец”Дза заговорят за Поликраище и за неговото читалище - огромно БЛАГОДАРИМ!

ОСМОМАРТЕНСКИ ПОЗДРАВ

Кога ли си станала, мамо?

Навярно във ранни зори.

В просъница чувствам аз само

ръцете ни нежни, добри.

Аз ставам. Хлад вее отвънка.

Вихрушката свири с уста.

Но стоплят ме нежната ласка

и твоята дума добра!

Какво ме кара да се чувствам щастлива като жена? Ами първо фактът сам по себе си, че съм жена. Нима не е привилегия да бъдеш представител на нежния, но безспорно по-силен пол. Та нали ние, жените, сме по-находчивите, по-гъвкавите, по-издръжливите и в същото време по-чувствителните и по-любвеобвилните. Почти като феите-вълшебници от детските приказки!

Разбира се, понякога се уморяваме, натъжаваме, отчайваме, проклинаме женската си орисия, но нека в такива моменти си спомним оня прекрасен стих на нашата поетеса Блага Димитрова - „И горда съм, че съм жена!”. Достатъчно е да си го повторим наум или още по-добре на глас, за да получим стимула да продължим напред.

Майките посрещат и изпращат. Майките остават при земята, в която са вкопани темелите на дома. При земята, която е изхранила децата им, която познават и която обичат. Заради всеки стрък, израсъл от нея. Заради благословията на труда. Заради люлките, вързани някога под сянката на клона.

Когато са щастливи, пораслите деца забравят тази ласка. Душата на майката помни всичко. Тая женска душа с чувствителни сетива възприема красивото, справедливото и доброто и го предава на челядта. Жената е родена да дава живот, топлина, уют и спокойствие. Жената е родена да обича. Крехката сила на тази жена като сянка се е вграждала във всяка българска основа. От нея започва мъжествеността на синовете, преклонението пред знамето, верността към отечеството. Тази вярност й отреди място в героичната летопис на борбата.

Тя не създава, за да получи благодарност. Всеотдайността е нейната същност. И топлината. И бдението. Тя слива своите делници и недели, за да лепи като лястовица гнездото си.

Щастлива е, когато другите са щастливи! Знае цената на щастието. Знае цената на мира. Жадува хубостта на синевата.

Роди ли се женско чедо – търсят му най-хубавото име. Като символ на безкрайния живот! Като символ на усмивката и нежната сила, без която животът не може!

Изложба на ръчно изработено плетиво от самодейки при читалището.

            Настоятелството при читалище „Развитие-1884” отправя сърдечни поздрави към всички жени - участнички в самодейните колективи. За светлината, която даряват, за неизчерпаемите им морални сили, равни на подвиг, за безспорния им принос в богатия читалищен живот, за таланта и творчеството им,  за щедрия им, неуморен  и всеотдаен труд – ние ги приветстваме и им благодарим!

            Сърдечен поздрав и за жените от ръководството в Община Горна Оряховица – Йорданка Кушева, Павлинка Генчева и Силвия Василева и за колежките от Общинска библиотека с директор Светлана Гъркова! Да са все така обичани и уважавани в работата си, добри, внимателни и отзивчиви, да продължават да се справят  с лекота и със същия успех с  всички проблеми и винаги да можем да разчитаме на тях! Да намират време в натовареното си ежедневие да се наслаждават на дребните радости и на реализираните си мечти!

ОТНОВО ТЕАТЪР НА СЦЕНАТА НА ЧИТАЛИЩЕТО НИ

Ако повдигнем завесата на миналото, ще видим, че първата рожба на читалището е „театрото” и че за много дълъг период театралната самодейност заема важно място в живота му. Това е една широко просветна проява, която дори е предшествала неговото основаване. В специално пригодени за целта класни стаи в старото училище учащите се намирали изява за своя талант и възможности. Това са първите стъпки на един богат и изпъстрен с много прояви и бляскави успехи театрален живот. И така през годините – десетки пиеси и стотици едноактни сценки, плеяда артисти, ярки следи от незабравими роли, безброй участия и пристижни награди.

След близо петгодишно прекасване, през този творчески сезон, по предложение на председателя на читалището ни Марин Богомилов, започна подготовка за репетиции върху постановката „Зех тъ, Радке” по комедията „Михал Мишкоед” на Сава Доброплодни. Това е една сложна за изпълнение пиеса, оригиналът на която е постановка на Хачо Бояджиев и е играна с едни от най-известните български артисти – Георги Парцалев, Ружа Делчева, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Илия Добрев, Хиндо Кисимов и др. Направена е като мюзикхол, с много музика, песни,  автентични носии  и  разнообразни старовремски декори.  Амбициите на нашите театрали и на Марин Богомилов, който ще я постави, са да се доближат максимално до оригинала.

На първата репетиция, която се проведе на 15-ти февруари, всички имаха възможност да я изгледат, като за целта беше използвана мултимедията, предоставена ни от „Глобални библиотеки”. Секретарката на читалището Елисавета Попгеоргиева раздаде предварително разпечатаната пиеса с подчертани думи на всеки един от участниците.  Притесненията, които имахме, че времената са други, че интересът към тази дейност е изчезнал, че трудно ще се намерят хора, които да участват, се изпариха пред ентусиазма и желанието на поканените да участват. Изненадващо е дори, че се отзоваха още, за които за съжаление, не останаха роли.

Действащите лица в пиесата ще бъдат самодейците:

Йордан Карастоянов – Михал

Стоянка Попгеоргиева – баба Марта

Георги Сяров – Вичо

Стоилка Пуйчева – Мария

Тодор Кушев – хекимин /доктор/

Ваня Иванова – Радка

Петко Лазаров – Съби

Димитрина Агаларева – Стоянка

Антон Карастоянов – Петко

Марин Богомилов - постановчик на пиесата и Стоянка Попгеоргиева в ролята на баба Марта.

Георги Сяров - Вичо, със самочувствието на утвърден самодеец в театралния колектив.

Петко Лазаров, Димитрина Агаларева, Ваня Иванова, Йордан Карастоянов и Антон Карастоянов.

Ваня Иванова, Йордан Карастоянов, Тодор Кушев и Стоилка Пуйчева.

 Да им пожелаем успех и доскорошна, дългоочаквана среща с това неостаряващо изкуство - ТЕАТЪРА, и с талантливите ни, всеотдайни самодейци! И сцената, и ние ще им се радваме от сърце!

НАЧАЛО НА ЕДНА ФОЛКЛОРНА ПРИКАЗКА

Плетеница – багреница,

кръшно българско хоро!

Наловени за ръчица,

хайде хопа, хайде хоп!

Залюляни, разиграни,

със крачета кат едно,

с бузки алени, румяни,

хайде хопа, хайде троп!

„Жива вода” от юнаци!

Буйна кръв в сърца кипи!

Накривили са калпаци:

-Хей, къде сте? Хоп, моми!

Героите в тази фолклорна приказка са участниците в изградените към Клуб  за народни танци „ЖИВА ВОДА” в читалището ни две детски групи. Тяхната цел е да възпитават у най-малките интерес към българския фолклор, да запалят „любовната” искрица към нашите стародавни традиции, да им разкрият тайнството на миналото ни, за да могат достойно да го продължат.

            В групите се работи с всички желаещи деца. Не се е правил подбор дали детето е с изявен талант, защото сме убедени, че танцът е присъщ на всяко човешко същество и развиването му е въпрос на професионално ръководство и правилен педагогически подход, а такива безспорно има хореографът на групите Цанко Михайлов. В първа възрастова група участват децата: Ива Мирчева, Борислава Млеченкова, Ирена Байчева, Християна Агаларева, Кристина Василевска, Стилиян Цветков, Емил Милев, Виктор Веселинов, Мартин Веселинов, Димитър Байчев, Димитър Димитров и Румен Сапронов.

Една част от тях са от подготвителната група на Детския дом, а другите са първокласници.    

 Децата разучават хорцето „Рипни, Калинке”, „Ежово хоро” и „Ръченица”.

  

Във втората група са учениците: Дария Симеонова, Гергана Сърнова, Биляна Иванова, Ива Коева, Марина Стоилова, Стефан Тютюнков, Николай Михайлов, Алекс Александров, Мирослав Веселинов и Габриел Николов. Танцовата им подготовка включва леснодостъпни елементи на българския танц.

В момента работят над постановките „Дядо и ряпа”, „Лазарки” и „Северняшки танц””. Целта е  да успеят да възприемат народната музика и правилно да предадат нейното съдържание с изразните средства на танца, обагрен от тяхната детска непринуденост, жизненост, темперамент и завладяваща емоционалност.

            Обичаите на българския народ са онази нишка, която ни свързва с нашето родово минало, с позабравените вече традиции и нрави, а оттам и с „бабините песни”, с народните инструменти, с бита на прадедите ни.

            Нашето тяло има нужда както от въздух, така и от постоянно движение. Какво по-хубаво от това движението да е съчетано с хубава музика и мелодична песен, които зареждат позитивно. Учейки българските народни танци и ритми, малките възпитаници подобряват отрано общата си физическа активност, поддържат във форма и развиват всички мускули на тялото си, придобиват правилна походка. И което е много ценно, развиват способност за работа в колектив и едновременно с това усвояват танцовата пластика, характерна за българските народни танци.

            И така, надяваме се, година след година – репетиции, концерти, лишаване от безгрижни игри и компютри, децата без да жалят труд и сърце, неусетно ще се докоснат до смисъла на това, да се наричат БЪЛГАРИ! За нас, читалищните работници, и за техния ръководител Цанко Михайлов, ще остане наградата, че ще бъдат готови да продължават да „заразяват” с магията на уникалния и колоритен български народен танц!

С Б О Р

         Корените на Надя Богоева са от Поликраище. Баща й е  Пеньо Николов    Донев. Живяла е в Лясковец с родителите си. Омъжена е и понастоящем живее със съпруга си и с дъщеричката си в Плевен. Завършила е история във ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий” в гр. Велико Търново. Надя е изключителна родолюбка и безкрайно обича родното си село. Сърцето и душата й са винаги тук, при нас. Следи всичко за Поликраище и не остава безучастна към проблемите и към хубавите неща, които се случват в него. С майсторското си перо и с безпристрастния си обектив от време на време ни връща назад към миналото и събужда мили спомени за отминалата селска идилия и за

спокойния селски живот.

         В днешния мразовит февруарски ден ще публикувам един неин материал за       традиционния сбор на селото, който ще ви стопли и ще ви потопи в магията на този празник, за който всички сме скътали в душите си едни от най-хубавите спомени на детството. Със сигурност ще го усетите и ще го преживеете отново!

Посред лято. Страшна жега...

Последната неделя на месец юли.
Всъщност подготовката за събитието започваше още в началото на месеца. Като разбунен кошер цялото село започваше да жужи. Перяха се килими и черги, циментираха се пътеки, боядисваха се огради, варосваха се дръвчета и се прекарваха кабели за външно осветление. Като сложим редом и другата неизменна селска работа, хората нямаха нито миг почивка, но май не се оплакваха. Възбудата личеше по лицата им, зачервени и запотени, но усмихнати.

Около две седмици преди последната неделя от месец юли, всичко изведнъж притихваше. Сякаш изморени, хората се заседяваха по пейките вечер в очакване на Нещо. Въздухът беше тежък и неподвижен. Тихо, тихо...

Като че ли в далечината се чуваше едно странно топуркане. Ето, засилваше се, туп, туп, туп, туп. Звукът на бягащи крака.

Малкият бягаше с всичка сила срещу насядалите баби и деца. След като го видяха да приближава се чу и викът му:

            -«Сергииитеееееееееееееее!”

Ах, всичко оживяваше отново. Бабите се усмихваха и вадеха износените портмонета от престилките, децата хукваха за спестените стотинки, а кучетата почваха да подскачат заради вълнението на всички около тях.

Двете седмици преди сбора бяха дните за домакините. Прозорците трябваше да лъснат, двора да се оближе, да се запишат хлябът, каймата, лимонадата и бирата на магазина, а и една каса с етър за децата. Да се извадят от гардеробите и раклите новите премени и забрадки, за да се проветрят от нафталина. Всичко, всичко трябваше да блесне!

В мига, в който се появеше първата сергия, а с нея и първото стрелбище, улиците пред бабините къщи опустяваха. Всяка сутрин имаше по нещо ново на селския площад – виенско колело, синджирени люлки, фургон с фунийки с крем и захарен памук, въртележка, боксова круша, толкова много привлекателни и интересни джунджурии. Брезентовите сергии се редяха една до друга, окичени с цветни лампи и миришещи на печени семки.

«Оооо, гледай, гледай картички с Люк Скайуокър!”

«Я виж тука, дъвки турбо с порше!”

«Ехаа, какви фибички!”

«Дядо, искам пръстенче с калинка бееее”

«На мен леля ми обеща да ми купи такова портмоненце, като на Ваня!”

«Каубойски пищови, колко са лельо?”

«Баба ми каза да видя, дали има губерки, да сте виждали?”

«Пешо, айде на капачки”.

Всеки път имаше по нещо ново и интересно, нещо което силно желаеш и мечтаеш. Откъде ги намираха тези чудесии??

В денят на сбора сергиите се простираха докъдето ти стига погледа, и да искаш не можеш ги обиколи всичките. Вечерта преди това беше излизането на селските семейства с най-близките им. Виждаха се роднини позабравени, щипеха се и се мляскаха малчугани, проронваха се и малко сълзи. Всеки си тръгваше с по нещо от сбора – с лопата, с леген, със забрадка или само захарно петле.

Сутринта на неделята започваше със звънеца на входната врата. Мечкари, маймунки, калайджии, продавачи на дървени лъжици, цяла върволица, която ядосваше дядовците много. Миришеше на кюфтета, ама много миришеше. Салатата се бъркаше в една огромна тава, а желязното корито беше пълно с шишета, охлаждащи се от маркуча с течаща студена вода. Пещта беше запечатана с кал, там се печеше т.нар. сборенската манжда. Гостите се точеха цял ден, от близо и далеч, позабравени и желани, не спираха.

Сякаш с вълшебна пръчка на другата сутрин някой беше опразнил площада. Само боклуци и последните атракциони разглобени на парчета. 

До другата последна неделя на месец юли...