„РОДИЛО СЕ, ПРЕРОДИЛО” - ЯМБОЛ 2012

         На 19 май 2012 година в читалище „ЗОРА-1945” се проведе тринадесетото издание на фолклорния ученически фестивал „”РОДИЛО СЕ, ПРЕРОДИЛО”, в което взеха участие 228 ученици от Ямбол, община Тунджа, Карнобат, Стралджа, с. Царевец, общ. Свищов и с. Поликраище, общ. Горна Оряховица.

          Фестивалът се организира от читалище „ЗОРА-1945” със съдействието на община Ямбол и Регионалния инспекторат по образованието и се посвещава на ДЕНЯ НА ЯМБОЛ – СВЕТИ ДУХ.

          В конкурсната програма участниците се състезаваха в три категории: народно пеене, народни инструменти и танцови състави.

          Индивидуалните изпълнители и танцовите колективи бяха разделени в три възрастови групи от 5 до 19 години и представиха песенния, инструментален и танцов фолклор на България.

          Авторитетното жури с председател Митко Тонев – главен художествен ръководител и хореограф на Ансамбъл „АТАНАС МАНЧЕВ” – Бургас и членове: Ирина Желева – музикален педагог и Пламен Дуков – концерт-майстор и преподавател в НУФИ „Филип Кутев” – Котел отричи по три колектива и по три индивидуални изпълнители от всяка възрастова група.

          В конкурса се състезаваха 20 индивидуални участника и 13 танцови формации.

         

          ДТС „СЕВЕРНЯЧЕ” при читалище „РАЗВИТИЕ-1884” в селото ни с хореограф Анелия Пенчева участва в конкурсната програма на фестивала с танците  „Дунавски ритми” и „Игра на конче”. Ева Христова, Ан-Мари Иванова, Десислава Млеченкова, Станислава Веселинова, Вилиян Попов, Мартин Нацкин, Божидар Пендов и Мирослав Тютюнков взривиха публиката с перфектното си изпълнение. Организаторите и водещата на сцената прегръщаха радостни ръководителката им Анелия, а една от тях през сълзи й каза: „Какво направихте вие? Направо запалихте сцената!”. 

            За тази своя вдъхновена и завладяваща игра децата бяха удостоени с ГРАМОТА ЗА ОТЛИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ на регионалния инспекторат по образованието в град Ямбол.

          Възторжените възгласи „Браво!” ,  бурните аплодисменти, учудването, приятната изненада, коментарите и оценките на присъстващите в залата, бяха най-истинската и стойностна оценка за невероятното представяне на малките ни танцьори!

          С чувство на удовлетворение и гордост, с нови сили, идеи и  надежди за следващи участия и награди – така си тръгнаха всички от този красив празник на БЪЛГАРСКОТО, имащ за цел да покаже как традициите на народа ни се прераждат в едно талантливо младо поколение!

          Спонсор на  изявата за пореден път беше МАРИН БОГОМИЛОВ- председател на читалище „Развитие-1884” в селото ни и председател на ППК „Росица”, за което сърдечно му БЛАГОДАРИМ!

ГЪЛЪБОВО 2012-та

Женският народен хор „РОСНА КИТКА” при НЧ „Развитие-1884” село Поликраище с диригент Георги Петров се завърна с поредното си златно отличие от XXII-я Национален фолклорен фестивал на името на гадуларя Янко Петров.

И тази година през май участниците ще се събераха в местността „Хайдушко кладенче” край гр. Гълъбово, за да направят голямо надсвирване за 22-ри пореден път. Гъдулари от различни поколения  показаха своето майсторство на Националния фолклорен фестивал „Янко Петров”.

В първите години фестивалът стартира като национален събор на гъдуларите с цел да съхранява и утвърждава гъдуларските народно-изпълнителски традиции, както и да открива млади таланти, чрез които да се осъществи мост между отделните поколения гъдулари. Днес, две десетилетия по-късно, този събор прераства в двудневен фолклорен фестивал с конкурсен характер, включващ още певчески групи и танцови състави. За надсвирването е излезла от печат и книга за Янко Петров, написана от проф. д-р Тодор Киров – председател на журито на фестивала. Останалите членове на журито бяха доц. Даниела Дженева, Н. Новева, Румяна Филкова и известният гадулар от Националното радио – Димитър Лафчев.

Легендарният гадулар Янко Петров

 Всяка пролет на сцената в Гълъбово си дават среща талантливи ученици от музикалните училища в Котел, Широка лъка и музикалната академия в Пловдив, които днес продължават гъдуларското изкуство. С нетърпение очакват изява и най-възрастните участници, наследници на старата гъдуларска школа в село Априлово - родното място на именития гъдулар Янко Петров. 67-годишният Христо Петков и 60-годишният Стоян Тенев са последните гъдулари, носители на традиционната инструментална музика от Априлово.
        „Янко Петров беше гъдулар на века и мисля, че все още не е настигнат. Това го е казал Атанас Вълчев - виртуозен инструменталист, овладял до съвършенство тайните на гадуларството и универсален изпълнител. Той си отиде с музиката от този свят твърде млад – на 39 г. Баща му също беше музикант, даже той ми направи първата гъдулка. Не си оставяше инструмента. Търсеха го по сватбите из нашия край, след което през 1955 г. тръгна към София, взе участие в Световния младежки фестивал във Варшава, свири и в оркестъра на Филип Кутев. За Янко Петров се говореше, че от 9-10 села в Пловдивско са ходели да го гледат как свири по сватбите. За мен гъдулката е един съвременен инструмент, който побеждава кларинети, гайди, акордеони и др. Ако не беше такъв голям гъдулар, и аз нямаше да свиря на гъдулка днес. Други млади гъдулари за съжаление в село вече няма”. Това разказа Христо Петков – съсед на Янко Петров в село Априлово.

Диригентът Георги Петров и гадуларят Димитър Лафчев.

                Самодейките от женския народен хор „РОСНА КИТКА”, които участваха в този пристижен конкурс и завоюваха първото място,  бяха: Боряна Атанасова, Пенка Гългълова, Николинка Енчева, Цветомила Кьосева, Ирена Гългълова, Йонка Карастоянова, Марианка Байчева, Вяра Петрова, Атанаска Игнатова, Димитранка Савова, Татяна Кушева, Елисавета Попгеоргиева, Диляна Гавазова и Димитрина Кушева. В надпяването, което се проведе на втория ден от фестивала, се включиха 19 състава от цялата страна. Това бяха групи за изворен и обработен фолклор от читалища и клубове на пенсионера, между които изпълнението на песните „Вода тече” и „Дъмбата” на нашия състав се отличи до такава степен, че след това самодейци и членове на журито идваха да ни питат това професионален състав ли е.

Над дъбовата гора на „Хайдушката поляна” дълго отекваха вълшебните звуци на тези неповторими български народни песни, изпълнени от  прекрасните и усъвършенствани гласове на нашите певици!

От името на всички тях и на диригента Георги Петров огромно „БЛАГОДАРЯ !”на спонсорите на тази изява МАРИН БОГОМИЛОВ и РУМЕН ТОДОРАНОВ, които за пореден път показаха своята щедрост и съпричастност към дейността на читалището, и осигуриха средствата за пътуването до Гълъбово. Да са живи и здрави и все така отзивчиви! Много радост в семействата и успехи в бизнеса!

ПРОЛЕТНИ ДНИ НА КУЛТУРАТА

         По традиция всяка година, в началото на месец май, читалището ни организира Пролетни дни на културата с участието на местни колективи и на колективи от Общината. Това са едни своеобразни празници, които събират хората в читалищния салон, потапят ги в магията на самодейното изкуство, правят ги съпричастни на постигнатото в изпълненията, карат ги да се радват от душа и сърце на артистите, откъсват ги за миг от натовареното им ежедневие.

          Обикновено в началото на пролетта излизат постановките, над които театралните колективи са работили през есенно-зимния сезон. В първия ден в нашите Дни на културата – 2-ри май, от 19,00 часа, гостува самодейният театрален състав при НЧ”Съединение-1888” в село Драганово с комедията от Станислав Стратиев „САКО ОТ ВЕЛУР”. Зрителите се насладиха на великолепната игра на самодейците, която по нищо не отстъпваше от професионална. Особено активни в посещението си бяха танцьорите от Клуба за народни танци „Жива вода” при читалището.

          На 3-ти май, от 15,30 часа, за най-малките гостува детско театрално студио „МАГИЯ” при НЧ „Извор-1873” в село Самоводене с пиесата „ПРАСЕНЦА ОТ ВИТРИНАТА”, поставена от председателката на читалището Рена Дранкюлева. Със заразителната си игра четирите малки артисти привлякоха публиката, приковаха вниманието на малчуганите от ЦДГ „Димитър Генков” в селото ни и на учениците от началния курс и неусетно ги направиха участници в събитията. Много смях, много веселие и радост изпълниха салона на читалището ни.

          На 4-ти май, от 10,00 часа, на центъра на селото беше организиран Гергьовски празник „ЛЮЛКИ – ПОЛЮЛЕЙКИ”. В програмата участваха деца от ЦДГ „Димитър Генков”, ученици от четвърти клас с рецитал за Гергьовден и двете групи на детския танцов състав при Клуба за народни танци Жива вода”. Секретарката на читалището Елисавета Попгеоргиева, запозна присъстващите с историята и значението на този ден. Накрая всички се полюляха за здраве на празнично украсените с цветя люлки.

     Настоятелството на НЧ "РАЗВИТИЕ-1884"  благодари на гостуващите колективи и на нашите участници за представянето им  и за това, че допринесоха за доброто настроение и за празничната атмосфера на ПРОЛЕТНИТЕ ДНИ НА КУЛТУРАТА - 2012 година.

КНИЖКЕ МОЯ, ДРУЖКЕ НЕРАЗДЕЛНА

В цял свят на 2 април се чества Международния ден на детската книга. Неслучайно празникът съвпада с рождения ден на датския писател ХАНС КРИСТИЯН АНДЕРСЕН, който е създал едни от най-великолепните приказки на всички времена.

            Роден през 1805 година в малкото градче Одезе, Ханс живее в скромно семейство на обущар и перачка. Заедно с баща си майстори малки фигурки от дърво, рисува, чете и декламира. От малък е надарен с богато въображение и артистични заложби, има развита фантазия и винаги е замечтан. Светът около него оживява – купичката, лъжичката, вилицата, уличният фенер… и разказва собствена история. „Няма по-хубави приказки от тия, които създава самият живот.” - казва Андерсен, с което показва колко правдиви и истински са неговите истории. В своите приказки „Новите дрехи на царя”, „Оловният войник”, „Малката русалка”, „Малката кибритопродавачка”, Принцесата върху граховото зърно” и т.н., писателят разкрива с изключително майсторство човешките слабости и добродетелите на неговите герои.

            Две столетия вълшебството на Андерсеновите приказки владее света и възпитава поколения напред. Докато се четат приказките му, над света ще тържествува добротата, красотата и любовта.

            Наречен Малка Нобелова награда, през 1958 година ЮНЕСКО учреди Международен златен медал на името на Андерсен. На всеки две години се връчва награда на най-добрия детски писател и художник на детски книги. Наред със световните писатели Астрид Линдгрен, Селма Лагерльоф, Туве Янсон, Луис Карол са вписани в почетния списък на IBBY /Международен съвет за детски книги/ и нашите писатели: Валери Петров за „Пет приказки” през 1988 година, Йордан Радичков за книгата „Малки жабешки истории” през 1996 година и Веса Паспалеева за „Пролет в родината” през 1980 година, а Ангел Каралийчев е първият български писател, вписан в Почетния списък.

     Библиотеката при читалище „Развитие-1884” в селото ни също отбеляза по подходящ начин този слънчев детски празник. За учениците, които са най-редовните ни посетители, беше подредено табло с любими приказки. По-късно през деня класовете от началния курс посетиха библиотеката, където бяха запознати с историята на международния ден на детската книга и им бяха прожектирани филмчета по творби на детски автори, които имат чествания през тази година. Участниците от кръжока по художествено слова представиха рецитала „Книжке моя, дружке неразделна”.

Учениците от първи и втори клас.

Учениците от кръжока по художествено слово с рецитал за книгата.

Ученици от трети и четвърти клас.

            Направихме така, че всички малки деца да имат възможност да се докоснат до чудния свят на книгите. Защото те са нашият най-добър приятел и  събеседник, който ни е верен през целия живот. Книгата ни показва широтата на света, онзи свят, на големите. Чрез нея правим първите си далечни пътешествия и изживяваме първите вълнуващи приключения. Чрез нея получаваме първите познания, а по-късно – и по-сериозните знания. Чрез нея изживяваме първите си трепети и след това – именно в нея – ги споделяме.

„КНИГАТА Е ПРОЗОРЕЦ КЪМ СВЕТА" – това е сентенция, която в ерата на високите технологии може да звучи архаично и леко претенциозно. Дори може да буди смях у младото поколение, но именно книгите са основата на всичко. Те са съхранили опита и знанията на поколения наред, за да може всичко това, което имаме днес и ще имаме утре, да бъде факт.

ЗЛАТЕН МЕДАЛ ЗА ДТС "СЕВЕРНЯЧЕ"

︾ 31.03. 2012 година - VIII-ми Национален детско-юношески конкурс с международно участие за музикално и танцово изкуство „ОРФЕЕВА ДАРБА” град София.

︾ Първо участие на ДТС „СЕВЕРНЯЧЕ” при НЧ „РАЗВИТИЕ – 1884” село Поликраище за новия творчески сезон на 2012 година.

︾ Представяне на танците „Северняшко настроение” и „Игра с кончета”.

Участници: Ан-Мари Иванова, Ева Христова, Десислава Млеченкова, Мартин Нацкин, Вилиян Попов е Божидар Пендов.

︾ Жури: Анатолий Клочков –председател - преподавател по “Танци на народите” и “Класически екзерсис” (специалност “Български танци”). Роден на 2З октомври 1948 год. в гр. Новомосковск, Тулска област, Русия, Евгения Гордиенко и Виктория Стоянова.

︾Резултат: I-ВО МЯСТО, ДИПЛОМ И ЗЛАТЕН МЕДАЛ !

                      Покана за участие в ХХ Международен фестивал на изкуствата за деца и младежи „Ние ХХI-ви век”, който ще се проведе от 20 до 27-ми август 2012 година на Слънчев бряг. Организаторите поемат 20% от таксата за участие на ДТС „Северняче” като носител на златния медал.

Представянето на нашите деца на този конкурс беше повече от блестящо! Техните изпълнения се открояваха ярко между  останалите 17 състава, които бяха от различни градове на страната. Ние бяхме единственият селски състав. По думите на журито играта им е била перфектна! Танцьорите ни не просто играеха – те летяха и фотоапаратите трудно успяваха да уловят изпълнените им с енергия, усмивки и много жизнерадост движения по сцената!

Букет от нестихващи аплодисменти, сълзи на радост, поздрави, похвали и огромно удовлетворение! Това получи камерната група при ДТС „Северняче” за упорития си труд, упоритост и всеотдайност! 

На тези шест слънчеви малки самодейци и на тяхната талантлива хореографка Анелия Пенчева, които накараха всички присъстващи в залата на младежкия комплекс „Средец”Дза заговорят за Поликраище и за неговото читалище - огромно БЛАГОДАРИМ!

ОСМОМАРТЕНСКИ ПОЗДРАВ

Кога ли си станала, мамо?

Навярно във ранни зори.

В просъница чувствам аз само

ръцете ни нежни, добри.

Аз ставам. Хлад вее отвънка.

Вихрушката свири с уста.

Но стоплят ме нежната ласка

и твоята дума добра!

Какво ме кара да се чувствам щастлива като жена? Ами първо фактът сам по себе си, че съм жена. Нима не е привилегия да бъдеш представител на нежния, но безспорно по-силен пол. Та нали ние, жените, сме по-находчивите, по-гъвкавите, по-издръжливите и в същото време по-чувствителните и по-любвеобвилните. Почти като феите-вълшебници от детските приказки!

Разбира се, понякога се уморяваме, натъжаваме, отчайваме, проклинаме женската си орисия, но нека в такива моменти си спомним оня прекрасен стих на нашата поетеса Блага Димитрова - „И горда съм, че съм жена!”. Достатъчно е да си го повторим наум или още по-добре на глас, за да получим стимула да продължим напред.

Майките посрещат и изпращат. Майките остават при земята, в която са вкопани темелите на дома. При земята, която е изхранила децата им, която познават и която обичат. Заради всеки стрък, израсъл от нея. Заради благословията на труда. Заради люлките, вързани някога под сянката на клона.

Когато са щастливи, пораслите деца забравят тази ласка. Душата на майката помни всичко. Тая женска душа с чувствителни сетива възприема красивото, справедливото и доброто и го предава на челядта. Жената е родена да дава живот, топлина, уют и спокойствие. Жената е родена да обича. Крехката сила на тази жена като сянка се е вграждала във всяка българска основа. От нея започва мъжествеността на синовете, преклонението пред знамето, верността към отечеството. Тази вярност й отреди място в героичната летопис на борбата.

Тя не създава, за да получи благодарност. Всеотдайността е нейната същност. И топлината. И бдението. Тя слива своите делници и недели, за да лепи като лястовица гнездото си.

Щастлива е, когато другите са щастливи! Знае цената на щастието. Знае цената на мира. Жадува хубостта на синевата.

Роди ли се женско чедо – търсят му най-хубавото име. Като символ на безкрайния живот! Като символ на усмивката и нежната сила, без която животът не може!

Изложба на ръчно изработено плетиво от самодейки при читалището.

            Настоятелството при читалище „Развитие-1884” отправя сърдечни поздрави към всички жени - участнички в самодейните колективи. За светлината, която даряват, за неизчерпаемите им морални сили, равни на подвиг, за безспорния им принос в богатия читалищен живот, за таланта и творчеството им,  за щедрия им, неуморен  и всеотдаен труд – ние ги приветстваме и им благодарим!

            Сърдечен поздрав и за жените от ръководството в Община Горна Оряховица – Йорданка Кушева, Павлинка Генчева и Силвия Василева и за колежките от Общинска библиотека с директор Светлана Гъркова! Да са все така обичани и уважавани в работата си, добри, внимателни и отзивчиви, да продължават да се справят  с лекота и със същия успех с  всички проблеми и винаги да можем да разчитаме на тях! Да намират време в натовареното си ежедневие да се наслаждават на дребните радости и на реализираните си мечти!

ОТНОВО ТЕАТЪР НА СЦЕНАТА НА ЧИТАЛИЩЕТО НИ

Ако повдигнем завесата на миналото, ще видим, че първата рожба на читалището е „театрото” и че за много дълъг период театралната самодейност заема важно място в живота му. Това е една широко просветна проява, която дори е предшествала неговото основаване. В специално пригодени за целта класни стаи в старото училище учащите се намирали изява за своя талант и възможности. Това са първите стъпки на един богат и изпъстрен с много прояви и бляскави успехи театрален живот. И така през годините – десетки пиеси и стотици едноактни сценки, плеяда артисти, ярки следи от незабравими роли, безброй участия и пристижни награди.

След близо петгодишно прекасване, през този творчески сезон, по предложение на председателя на читалището ни Марин Богомилов, започна подготовка за репетиции върху постановката „Зех тъ, Радке” по комедията „Михал Мишкоед” на Сава Доброплодни. Това е една сложна за изпълнение пиеса, оригиналът на която е постановка на Хачо Бояджиев и е играна с едни от най-известните български артисти – Георги Парцалев, Ружа Делчева, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Илия Добрев, Хиндо Кисимов и др. Направена е като мюзикхол, с много музика, песни,  автентични носии  и  разнообразни старовремски декори.  Амбициите на нашите театрали и на Марин Богомилов, който ще я постави, са да се доближат максимално до оригинала.

На първата репетиция, която се проведе на 15-ти февруари, всички имаха възможност да я изгледат, като за целта беше използвана мултимедията, предоставена ни от „Глобални библиотеки”. Секретарката на читалището Елисавета Попгеоргиева раздаде предварително разпечатаната пиеса с подчертани думи на всеки един от участниците.  Притесненията, които имахме, че времената са други, че интересът към тази дейност е изчезнал, че трудно ще се намерят хора, които да участват, се изпариха пред ентусиазма и желанието на поканените да участват. Изненадващо е дори, че се отзоваха още, за които за съжаление, не останаха роли.

Действащите лица в пиесата ще бъдат самодейците:

Йордан Карастоянов – Михал

Стоянка Попгеоргиева – баба Марта

Георги Сяров – Вичо

Стоилка Пуйчева – Мария

Тодор Кушев – хекимин /доктор/

Ваня Иванова – Радка

Петко Лазаров – Съби

Димитрина Агаларева – Стоянка

Антон Карастоянов – Петко

Марин Богомилов - постановчик на пиесата и Стоянка Попгеоргиева в ролята на баба Марта.

Георги Сяров - Вичо, със самочувствието на утвърден самодеец в театралния колектив.

Петко Лазаров, Димитрина Агаларева, Ваня Иванова, Йордан Карастоянов и Антон Карастоянов.

Ваня Иванова, Йордан Карастоянов, Тодор Кушев и Стоилка Пуйчева.

 Да им пожелаем успех и доскорошна, дългоочаквана среща с това неостаряващо изкуство - ТЕАТЪРА, и с талантливите ни, всеотдайни самодейци! И сцената, и ние ще им се радваме от сърце!