Читалище "Развитие-1884" село Поликраище

сряда, 21 май 2014 г.

С ЛЪЧИ ОТ ОГЪНЯ ЧИТАЛИЩЕН ОГРЯНА...

С лъчи от огъня читалищен огряна,

години тя раздава светлина!

Любов и мъдрост, знание насаждаше

във пламнали за творчество сърца!

24-ти май е един от най-хубавите български празници, на който се прекланяме пред делото на светите братя Кирил и Методий и засвидетелстваме своето уважение към всички културни и просветни дейци!

Светла диря в 130-годишния път на читалище „Развитие” в селото ни е оставила и

Денка Паунова Попгеоргиева

като домакин и организатор в него

от 1973 до 1997 година.

В началото е назначена на редовна работа

като домакин, а през 1974 е преназначена

като завеждащ културно-масовата

дейност и домакин.

През тези 24 години , благодарение на нейната активност, всеотдайност, огромно желание и енергия, самодейните колективи укрепват и се намират в един от най-силните периоди на своето развитие. Без да цени своето време, с много настойчивост и упоритост, е постигала организирането на всяка репетиция, за да протече тя качествено и пълноценно. С добрите си организаторски качества спомага за укрепване и сплотяване на колективите и за тяхната творческа реализация.

Многобройни са културните прояви, организирани под нейно ръководство – ІV-ти, V-ти, VІ-ти и VІІ-ми републикански фестивали на художествената самодейност, V-ти VІ-ти празник на народното творчество и бит, Земляческа среща, годишнини и юбилеи на читалището, на Бончо Бочев, премиери и представления на 16 театрални постановки, концертни изяви на хоровите колективи и на детската музикална школа, участия с програми в общоселски мероприятия, гостувания на други колективи, срещи с дейци на културата, организиране на екскурзии из страната и в чужбина и много, много други.

С Татяна Кушева на 70-годишния си юбилей.

С Благовеста Цанкова - корепетитор на смесения хор през 1973-74 г.


С Марин Богомилов - председател на читалището, и с Марин Удварев на Коледно тържество.

С Йорданка Благоева - чистач и с Татяна Кушева - библиотекар през 1979 г.

В началото на своята дейност.

С участниците в пиесата "Карнавал" с режисьор Петко Денев - 1993 г.

С участниците в пиесата "Районна болница" с режисьор Симеон Христов - 1989 г.

Празнична среща - 1982 г. в ресторант "Езерото" за раздаване на медалите от VI-я републикански фестивал на художествената самодейност.

Със самодейките от женския народен хор през 1976-та година.

Ето какво си спомня тя за годините, прекарани в читалището:

„Започнах работа като домакин-чистач, след това бях назначена домакин организатор и накрая – заведущ културно-масовата дейност. Задълженията ми винаги стояха на първо място и най-вече дейността на самодейните колективи.

Много пъти съм била упреквана, че смятам работата си за най-важна. Периодът беше такъв, че училището, детският дом, ТКЗС, Оф смятаха, че техните дейности са по-значими. За да постигна целите си , а именно – да осигуря средства за издръжка на колективите и субсидии за читалището, се налагаше да сядам пред вратите на кметството или на партийния комитет и да настоявам и то с голям хъс, докато не ми обърнат внимание и не удовлетворят молбите ми. Често ми се е случвало и с плач да постигна целите си. За мен затворена врата нямаше и думата „не може” не съществуваше. Може да звучи нескромно, но по моя вина провалено мероприятие в читалището не е имало. Подготовката на колективите и изявите им на местна сцена, в околните села, на прегледи и на републикански фестивали винаги са били на ниво, въпреки оскъдните средства, липсата на подходяща техника и костюми. Няма да забравя, как явяването ни на VІІ-я републикански фестивал беше под въпрос, защото не разполагахме с нужните технически средства. Никола Йорданов Байчев като видя с какво озвучаване работим, се хвана за главата – то беше под всякаква критика. Тогава той ни помогна, като взема от Радиоцеха, където беше на работа, всичко, от което имахме нужда, и така се явихме на фестивала и завоювахме сребърен медал.

Също няма да забравя при какви условия се провеждаха репетициите на колективите в читалището – студени помещения, късни нощи, уморени от работа самодейци, но всички полагаха усилия да се справят някак си с тази ситуация. Вземахме решение репетициите да се провеждат в сградата на ТКЗС, където беше по-топло, въпреки негодуванието на някои техни служители. Те правеха всичко възможно да възпрепятстват работата ни. Случвало се е да ни затварят вътре и сме се чудели как да излезем. Излизали сме през прозореца на парното. Скривали са ми и ключовете, за да не отварям залата за самодейците. /Тези ключове ми бяха дадени с разрешение на тогавашния партиен секретар Христо Топалов от председателя на ТКЗС и от милия ми дядо Стефан, който беше електротехник в стопанството и пръв помощник на театъра за осветлението и декорите, когото с много обич наричах „дядче”. /

В рамките на шегата ще кажа, че се опитвах да бъда и заместник режисьор. Тогавашният режисьор Петко Денев забавяше репетициите на самодейците с повече приказки, не конкретно по работата им. Бях си нагласила една тръба и траквах с нея, за да го предупреждавам да работи по постановката или се намесвах за някои неща по нея. Той се ядосваше, гонеше ме, но после се вслушваше в мнението ми.

Спомените ми са много, но трябва да отбележа, че за да стана добър организатор, дължа всичко на председателя на читалището Георги Беливанов. Той ме учеше, както учи своите ученици, на ред, правила и дисциплина и не рядко сме се скарвали за прословутата тетрадка, в която седмично разпределяше задачите за изпълнение – моите, на библиотекарката и на чистачката. А те бяха толкова много, че понякога ми ставаше лошо като ги видя. Но с упоритост и с много желание постигнах всичко в работата си и съм доволна, че това се случи в един от най-активните периоди на читалищната дейност и че със моя скромен труд успях да допринеса за добрата работа на колективите и за многобройните медали и отличия, завоювани от тях.

И сега ми е мило за всички самодейци, пазя скъпи спомени за проведените мероприятия, за художествените ръководители и за колегите, с които сме работили заедно, но такъв е животът – едни си отиват, други идват. Дано следващите да бъдат по-достойни от нас.”

Трудовият живот на Денка Попгеоргиева е съдбовно свързан с живота на читалището ни, където е в продължение на 24 години – неуморима, изцяло отдадена на работата си, водена от една цел – да поддържа огъня в читалищното огнище и да преобщава все повече хора към святата читалищна идея! И е успяла!

За многостранната си и богата читалищна дейност през 1984 година тя е наградена със значка „Отличник” на Комитета за култура по случай 100-годишния юбилей на читалището.

Да й е честит най-хубавият български празник –

24-ти май!

Да бъде жива и здрава и нека винаги пламъчето

от читалищния огън да топли и вълнува душата й със скъпи и незабравими спомени!

петък, 7 март 2014 г.

ОСМОМАРТЕНСКИ ПОЗДРАВ

Кога ли си станала, мамо?

Навярно във ранни зори.

В просъница чувствам аз само

ръцете ни нежни, добри.

Аз ставам. Хлад вее отвънка.

Вихрушката свири с уста.

Но стоплят ме нежната ласка

и твоята дума добра!

Какво ме кара да се чувствам щастлива като жена? Ами първо фактът сам по себе си, че съм жена. Нима не е привилегия да бъдеш представител на нежния, но безспорно по-силен пол. Та нали ние, жените, сме по-находчивите, по-гъвкавите, по-издръжливите и в същото време по-чувствителните и по-любвеобвилните. Почти като феите-вълшебници от детските приказки!

Разбира се, понякога се уморяваме, натъжаваме, отчайваме, проклинаме женската си орисия, но нека в такива моменти си спомним оня прекрасен стих на нашата поетеса Блага Димитрова - „И горда съм, че съм жена!”. Достатъчно е да си го повторим наум или още по-добре на глас, за да получим стимула да продължим напред.

Майките посрещат и изпращат. Майките остават при земята, в която са вкопани темелите на дома. При земята, която е изхранила децата им, която познават и която обичат. Заради всеки стрък, израсъл от нея. Заради благословията на труда. Заради люлките, вързани някога под сянката на клона.

Когато са щастливи, пораслите деца забравят тази ласка. Душата на майката помни всичко. Тая женска душа с чувствителни сетива възприема красивото, справедливото и доброто и го предава на челядта. Жената е родена да дава живот, топлина, уют и спокойствие. Жената е родена да обича. Крехката сила на тази жена като сянка се е вграждала във всяка българска основа. От нея започва мъжествеността на синовете, преклонението пред знамето, верността към отечеството. Тази вярност й отреди място в героичната летопис на борбата.

Тя не създава, за да получи благодарност. Всеотдайността е нейната същност. И топлината. И бдението. Тя слива своите делници и недели, за да лепи като лястовица гнездото си.

Щастлива е, когато другите са щастливи! Знае цената на щастието. Знае цената на мира. Жадува хубостта на синевата.

Роди ли се женско чедо – търсят му най-хубавото име. Като символ на безкрайния живот! Като символ на усмивката и нежната сила, без която животът не може!

Настоятелството при читалище „Развитие-1884” отправя сърдечни поздрави към всички жени - участнички в самодейните колективи. За светлината, която даряват, за неизчерпаемите им морални сили, равни на подвиг, за безспорния им принос в богатия читалищен живот, за таланта и творчеството им, за щедрия им, неуморен и всеотдаен труд –

ние ги приветстваме и им благодарим!

Сърдечен поздрав и за жените от ръководството ни в Община Горна Оряховица – Йорданка Кушева, Павлинка Генчева, Силвия Василева и Милена Николова и за колежките от Общинска библиотека с директор Светлана Гъркова! Да са все така обичани и уважавани в работата си, добри, внимателни и отзивчиви, да продължават да се справят с лекота и със същия успех с всички проблеми и винаги да можем да разчитаме на тях! Да намират време в натовареното си ежедневие да се наслаждават на дребните радости в живота и на реализираните си мечти!

За този красив празник с ученици от пети и шести клас проведохме мероприятието „ЗА ТЕБЕ, МАМО!” за направа на ръчно изработени картички. С огромно желание, с много умение, старание и творческа фантазия децата сътвориха поздравителни картички за Осми март за своите майки, баби и лели, за любимата си класни ръководителки Мариета Панева и Светлозара Беливанова, за директорката на училището г-жа Николакиева. Какво по-хубаво от това да видиш озарените детски личица, вдъхновени от мисълта, че ще зарадват любимите жени, че ще дадат най-доброто от себе си, за да се получи накрая нещо наистина красиво, оригинално и вълнувашо! Уверете се сами.