НАЧАЛО НА ЕДНА ФОЛКЛОРНА ПРИКАЗКА

Плетеница – багреница,

кръшно българско хоро!

Наловени за ръчица,

хайде хопа, хайде хоп!

Залюляни, разиграни,

със крачета кат едно,

с бузки алени, румяни,

хайде хопа, хайде троп!

„Жива вода” от юнаци!

Буйна кръв в сърца кипи!

Накривили са калпаци:

-Хей, къде сте? Хоп, моми!

Героите в тази фолклорна приказка са участниците в изградените към Клуб  за народни танци „ЖИВА ВОДА” в читалището ни две детски групи. Тяхната цел е да възпитават у най-малките интерес към българския фолклор, да запалят „любовната” искрица към нашите стародавни традиции, да им разкрият тайнството на миналото ни, за да могат достойно да го продължат.

            В групите се работи с всички желаещи деца. Не се е правил подбор дали детето е с изявен талант, защото сме убедени, че танцът е присъщ на всяко човешко същество и развиването му е въпрос на професионално ръководство и правилен педагогически подход, а такива безспорно има хореографът на групите Цанко Михайлов. В първа възрастова група участват децата: Ива Мирчева, Борислава Млеченкова, Ирена Байчева, Християна Агаларева, Кристина Василевска, Стилиян Цветков, Емил Милев, Виктор Веселинов, Мартин Веселинов, Димитър Байчев, Димитър Димитров и Румен Сапронов.

Една част от тях са от подготвителната група на Детския дом, а другите са първокласници.    

 Децата разучават хорцето „Рипни, Калинке”, „Ежово хоро” и „Ръченица”.

  

Във втората група са учениците: Дария Симеонова, Гергана Сърнова, Биляна Иванова, Ива Коева, Марина Стоилова, Стефан Тютюнков, Николай Михайлов, Алекс Александров, Мирослав Веселинов и Габриел Николов. Танцовата им подготовка включва леснодостъпни елементи на българския танц.

В момента работят над постановките „Дядо и ряпа”, „Лазарки” и „Северняшки танц””. Целта е  да успеят да възприемат народната музика и правилно да предадат нейното съдържание с изразните средства на танца, обагрен от тяхната детска непринуденост, жизненост, темперамент и завладяваща емоционалност.

            Обичаите на българския народ са онази нишка, която ни свързва с нашето родово минало, с позабравените вече традиции и нрави, а оттам и с „бабините песни”, с народните инструменти, с бита на прадедите ни.

            Нашето тяло има нужда както от въздух, така и от постоянно движение. Какво по-хубаво от това движението да е съчетано с хубава музика и мелодична песен, които зареждат позитивно. Учейки българските народни танци и ритми, малките възпитаници подобряват отрано общата си физическа активност, поддържат във форма и развиват всички мускули на тялото си, придобиват правилна походка. И което е много ценно, развиват способност за работа в колектив и едновременно с това усвояват танцовата пластика, характерна за българските народни танци.

            И така, надяваме се, година след година – репетиции, концерти, лишаване от безгрижни игри и компютри, децата без да жалят труд и сърце, неусетно ще се докоснат до смисъла на това, да се наричат БЪЛГАРИ! За нас, читалищните работници, и за техния ръководител Цанко Михайлов, ще остане наградата, че ще бъдат готови да продължават да „заразяват” с магията на уникалния и колоритен български народен танц!

С Б О Р

         Корените на Надя Богоева са от Поликраище. Баща й е  Пеньо Николов    Донев. Живяла е в Лясковец с родителите си. Омъжена е и понастоящем живее със съпруга си и с дъщеричката си в Плевен. Завършила е история във ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий” в гр. Велико Търново. Надя е изключителна родолюбка и безкрайно обича родното си село. Сърцето и душата й са винаги тук, при нас. Следи всичко за Поликраище и не остава безучастна към проблемите и към хубавите неща, които се случват в него. С майсторското си перо и с безпристрастния си обектив от време на време ни връща назад към миналото и събужда мили спомени за отминалата селска идилия и за

спокойния селски живот.

         В днешния мразовит февруарски ден ще публикувам един неин материал за       традиционния сбор на селото, който ще ви стопли и ще ви потопи в магията на този празник, за който всички сме скътали в душите си едни от най-хубавите спомени на детството. Със сигурност ще го усетите и ще го преживеете отново!

Посред лято. Страшна жега...

Последната неделя на месец юли.
Всъщност подготовката за събитието започваше още в началото на месеца. Като разбунен кошер цялото село започваше да жужи. Перяха се килими и черги, циментираха се пътеки, боядисваха се огради, варосваха се дръвчета и се прекарваха кабели за външно осветление. Като сложим редом и другата неизменна селска работа, хората нямаха нито миг почивка, но май не се оплакваха. Възбудата личеше по лицата им, зачервени и запотени, но усмихнати.

Около две седмици преди последната неделя от месец юли, всичко изведнъж притихваше. Сякаш изморени, хората се заседяваха по пейките вечер в очакване на Нещо. Въздухът беше тежък и неподвижен. Тихо, тихо...

Като че ли в далечината се чуваше едно странно топуркане. Ето, засилваше се, туп, туп, туп, туп. Звукът на бягащи крака.

Малкият бягаше с всичка сила срещу насядалите баби и деца. След като го видяха да приближава се чу и викът му:

            -«Сергииитеееееееееееееее!”

Ах, всичко оживяваше отново. Бабите се усмихваха и вадеха износените портмонета от престилките, децата хукваха за спестените стотинки, а кучетата почваха да подскачат заради вълнението на всички около тях.

Двете седмици преди сбора бяха дните за домакините. Прозорците трябваше да лъснат, двора да се оближе, да се запишат хлябът, каймата, лимонадата и бирата на магазина, а и една каса с етър за децата. Да се извадят от гардеробите и раклите новите премени и забрадки, за да се проветрят от нафталина. Всичко, всичко трябваше да блесне!

В мига, в който се появеше първата сергия, а с нея и първото стрелбище, улиците пред бабините къщи опустяваха. Всяка сутрин имаше по нещо ново на селския площад – виенско колело, синджирени люлки, фургон с фунийки с крем и захарен памук, въртележка, боксова круша, толкова много привлекателни и интересни джунджурии. Брезентовите сергии се редяха една до друга, окичени с цветни лампи и миришещи на печени семки.

«Оооо, гледай, гледай картички с Люк Скайуокър!”

«Я виж тука, дъвки турбо с порше!”

«Ехаа, какви фибички!”

«Дядо, искам пръстенче с калинка бееее”

«На мен леля ми обеща да ми купи такова портмоненце, като на Ваня!”

«Каубойски пищови, колко са лельо?”

«Баба ми каза да видя, дали има губерки, да сте виждали?”

«Пешо, айде на капачки”.

Всеки път имаше по нещо ново и интересно, нещо което силно желаеш и мечтаеш. Откъде ги намираха тези чудесии??

В денят на сбора сергиите се простираха докъдето ти стига погледа, и да искаш не можеш ги обиколи всичките. Вечерта преди това беше излизането на селските семейства с най-близките им. Виждаха се роднини позабравени, щипеха се и се мляскаха малчугани, проронваха се и малко сълзи. Всеки си тръгваше с по нещо от сбора – с лопата, с леген, със забрадка или само захарно петле.

Сутринта на неделята започваше със звънеца на входната врата. Мечкари, маймунки, калайджии, продавачи на дървени лъжици, цяла върволица, която ядосваше дядовците много. Миришеше на кюфтета, ама много миришеше. Салатата се бъркаше в една огромна тава, а желязното корито беше пълно с шишета, охлаждащи се от маркуча с течаща студена вода. Пещта беше запечатана с кал, там се печеше т.нар. сборенската манжда. Гостите се точеха цял ден, от близо и далеч, позабравени и желани, не спираха.

Сякаш с вълшебна пръчка на другата сутрин някой беше опразнил площада. Само боклуци и последните атракциони разглобени на парчета. 

До другата последна неделя на месец юли...

„ФОЛКЛОРНА ТРАПЕЗА” НА ГОСТИ В ПОЛИКРАИЩЕ

            На 30 януари в селото ни гостува екип на телевизионно студио Еврофолк към „Музикални празници Еврофолк” от Велико Търново за заснимане на телевизионното предаване „ФОЛКЛОРНА ТРАПЕЗА” . В това интересно и за пръв път провеждано при нас мероприятие се включиха самодейки от читалището ни и от Клуба на пенсионера: Елисавета Попгеоргиева, Татяна Кушева, Румянка Симеонова, Денка Млеченкова и Иванка Каравасилева. Любезен домакин на предаването беше дългогодишната читалищна активистка и самодейка в битовата група и в женския народен хор – Румянка Симеонова, която специално за гостуващите в дома й беше изпекла вкусна и ароматна пита. Всички  представиха няколко гостби, повечето от които са характерни за нашия край – къпана баница, супа със зелева чорба и свинска кожа, градинарска супа, винен кабап, картофена салата-торта, тиквени локумчета и карамелена торта. Операторът Александър Филипов засне приготвянето им от самото начало до края, а Мариана Нуцова -сценаристка и режисьорка на предаването, водеше разговора със самодейките, които показваха и коментираха начина на приготовление.

            За телевизионните зрители на това предаване Татяна Кушева разказа накратко за дейността на читалище „Развитие-1884” от основаването му до днес, а Елисавета Попгеоргиева представи действащите в момента самодейни колективи.

Румянка Симеонова, Денка Млеченкова и Иванка Каравасилева

Операторът Александър Филипов

Румянка Симеонова и нейната "Къпана баница"

Иванка Каравасилева приготвя "Винен кабап".

Питата на Румянка Симеонова, с която бяхме посрещнати.

Денка Млеченкова разказва за сготвянето на "Зелева чорба със свинска кожа".

Татяна Кушева прави първата торта в това предаване - "Карамелена торта".

Елисавета Попгеоргиева показва как се правят "Тиквени локумчета".

Денка Млеченкова и Иванка Каравасилева и тяхната "Градинарска супа".

Вкусната и ефектна картофена торта на Елисавета Попгеоргиева.

             

         Накрая всички опитаха от красиво подредените, майсторски приготвени и неустоимо вкусни блюда.

Сценаристката и режисьор на предаването Мариана Нуцова и майсторката на мартеници - Албена Карастоянова.

            Заснето беше и участие на Албена Карастоянова за предаването „Да сме живи, да сме здрави”. Нашата самодейка от Клуба за народни танци показа невероятното изящество, красота и разнообразие на неповторимата българска мартеница. Тези, които наредихме за пред камерата, бяха само част от огромното количество, което тя е  изработила. Албена започва това приятно занимание преди седемнадесет години и то вече се е превърнало в нейно хоби, без което не може. С много любов и ентусиазъм тя разказа за своето увлечение и само за няколко минути сръчно и с усет за красивото направи традиционната българска мартеница.
               Предаването може да видите в две части на 3-ти и 4-ти и на 10-ти и 11-ти март по телевизионните канали BGTV, TRAVEL и NTV и в Интернет на страницата на Еврофолк, където ще бъде посочено в колко часа ще се излъчва.

            Преди да си тръгнат нашите гости посетиха читалището, където  разгледаха битовия кът, библиотеката и витрините, подредени в детския отдел, за 105 годишнината от рождението на Емилиян Станев, за 110 годишнита от рождението на Ангел Каралийчев, за 130 години от рождението на Алън Милн и за 105 години от рождението на Астрид Линдгрен. Интерес проявиха и към летописната книга за читалищната дейност  „Път през годините”.

           

Жените от село Поликраище са известни със своята доброта, трудолюбие и гостоприемство. Надяваме се, че с  участие си в предаванията „ФОЛКЛОРНА ТРАПЕЗА” и  „ДА СМЕ ЖИВИ, ДА СМЕ ЗДРАВИ”  сме успели да покажем това и сме оставили добро впечатление в екипа на телевизионно студио „Еврофолк” гр. Велико Търново.А телевизионните зрители дано да харесат и да опитат да си направят от нашите гостби.

130 години от рождението на АЛЪН МИЛН

През месец януари 2012 г. се навършват 130 г. от рождението на Алън Александър Милн. Той  е английски писател, известен с книгите си за говорещото плюшено мече Мечо Пух и с много детски стихотворения, някои от които също са за Мечо Пух и неговите приятели.

Роден е в Шотландия на 18 януари 1882 година, но израства в Лондон, в частното училище на баща си.

Милн става световноизвестен с двата си приказни романа „Мечо Пух“ (1926) и „Къщичката в къта на Пух“ (1928). В тях оживяват плюшените играчки на сина му Кристофър Робин.

Приключенията на Мечо Пух, Прасчо, Йори, Тигър, Кенга, Зайо и Бухал са изключително забавни и поучителни. 

Най-популярни фрази на

                                  Мечо Пух:    

• Колкото повече, толкова повече!
• Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.
• Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.
• Понякога седя и си мисля… а понякога просто си седя.
• Отдавна, много отдавна - онзи ден...
• Правописът ми е Колеблив. Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни места.
• Пух: Какво трябва да... трябва?
• Какво се подарява на някой, който иска всичко, а няма нищо?
• Има дни, в които не е важно как се пише втoрник.
• Пуx? - Да, Прасчо. - Нищо, просто искам да съм сигурен, че те има, Пух!
• Когато някой казва, че няма никой, значи има някой...
• Всяко нещо струва друго нещо.
• Когато не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде...

КЛУБ ЗА НАРОДНИ ТАНЦИ „ЖИВА ВОДА” – НОВАТА РОЖБА НА ЧИТАЛИЩЕТО В СЕЛОТО НИ.

Българско хоро!
... И блестяло,
и пъстряло
това нашенско хоро!
Над пожари
... и над рани,
над молитви, кръв и смърт -
БЪЛГАРСКО ще си остане
БЪЛГАРИ ще го въртят!!!

Българският народен танц е изкуство, умение, радост, здраве, прилив на положителна енергия и извор на вдъхновение. Нашият танцов фолклор е отражение на живота на народа ни, на неговото историческо развитие, на дарбите, нравите и обичаите му.

В народните хора е отразен темперамента на народа. Те са ярка украса на селския бит и най-изящни произведения на българския творчески гений. Наред с родната реч, с народните обичаи, приказки и песни, селските хора разкриват самобитния облик на българина.

          В ритъма на танца живее колективния дух, а в кръшните движения на играчите намират най-точен израз техните копнежи, възторзи и блянове.

          Тези хора присъстват неизменно и в трудовия делник на поликраищенци. Ето какво разказва за тях Цвятко Гърдев през далечните 1920 – 1934 година, когато е бил председател на читалището: „Вечерните хора в село Поликраище бяха две – за двете половини на селото. Едното ставаше на площада, пред общинския дом, а другото – на мегданя, под Моневската чешма. За тях много се е писало и говорело. Всяка вечер, през всичките сезони, се събираха на вечерните хора младежи, ученички, ученици и деца. Там се запознаваха, любеха се, разхождаха се и високо пееха, защото нямаше гайда и цигулки да им свирят за хората. Те бяха „дърпалото”, както сполучливо ние ги наричахме. Прекарвахме тук 2-3 часа, после си разотиваха, за да продължат любовта пред самата порта на момата. От вечерните хора се крадяха с каруци хубави моми и насила ги омъжваха.

          За учениците и ученичките беше строго забранено посещаването на хората. Назначени бяха дежурни учители, които ги обхождаха и заловените се наказваха. И ако ние, учителите, можехме да ограничим нашите питомци да не ходят, то за големите това беше невъзможно. Спомням си как старият свещеник от черковния олтар съветваше: „Благочестиви християни, вие привечер посрещате и прибирате своя добитък – овце, крави и коне на сигурно място, а изпущате момичетата и момчетата си да посещават опасните вечерни хора. Спрете ги, приберете ги и им създайте работа и забавления у дома си.”

          Но напразно! Вечерните сборища продължаваха. Победи стихията на младостта, която искаше своето – любов, дружба и развлечения!”

          Години по-късно тези стихийни младежки прояви са организирани от Здравка Николова Бочева, която изгражда първия танцов колектив от младежи и девойки към читалището. Това става през 1949 година.

Щастливи и горди сме, че най-новият самодеен колектив  в селото ни – продължител на една дългогодишна традиция,  е Клубът за народни танци,  поставил началото на своята дейност на 2 октомври 2011 година.  Хореограф на колектива е младият и амбициозен Цанко Михайлов от Горна Оряховица, който в момента завършва Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство /АМТИИ/ в град Пловдив. Под неговото талантливо ръководство участниците – 28 на брой от 23 до 53 години, изучават популярни български народни хора от различни етнографски области на България: северняшка, пиринска, тракийска, добруджанска, родопска и шопска. Повечето от тях са начинаещи, но само за няколко месеца успяха да научат 13 хора  - „Арап”, „Ръка”, „Щеркольовата”, „Селско шопско”, „Малешевско”, „Боалийско”, „Четворно”, „Арканул”, „Граовско”, „Ляво”,  „Чичовото”, „Бранковска ръченица” и „Тракийска ръченица” и да придобият самочувствие на можещи и знаещи богатството и разнообразието на българския танцов фолклор. Освен това играта им помага да поддържат добър тонус и фигура, да се разтоварват от натрупаното ежедневно напрежение и да изпитат радост и положителни емоции. Липсата на отопление в салона, личните ангажименти и късните часове за репетиции не оказват влияние на ентусиазма и вдъхновението на танцьорите. Дори част от тях, на почти минусови температури, играят по тениски, затоплени от горещите ритми и причудливите движения на танца.

В момента Албена Карастоянова, Ангел Бонев, Анелия Манева–Каравасилева, Валентина Тотева, Ваня Дечкова, Ваня Иванова, Ваня Нацкина,  Вероника Мирчева, Дима Ганчева, Димитрина Кушева, Елисавета Попгеоргиева, Зорница Попгеоргиева, Иванка Тръвнева, Ивелина Стоилова, Илияна Дечкова, Илияна Попхристова, Йонка Нейкова, Катя Коева, Мариана Кьосева, Николина Александрова, Пеньо Тръвнев, Петя Байчева, Петя Кушева, Соня Райкова, Стефка Манева-Байчева, Цветелин Маринов, Цветомила Кьосева и Юлия Кукова се подготвят усилено за първата си изява извън село. Това е Първият национален фестивал на школи и клубове за любители, изучаващи български народни танци „РУСЧУКЛИЙСКА СРЕЩА”, който ще се проведе на 17 март, гр. Русе.

Началото за клуб “ЖИВА ВОДА” е поставено!

Традицията е жива!

Традиция, която има нашето читалище да опазва, съхранява и популяризира българския танцов фолклор с организирането и поддържането на самодейни танцови състави. И дано още дълги години да е жива, за да продължим да се наслаждаваме на тази красота и положителна енергия, които бликат на воля от танцуващите на сцената, зареждат ни със самочувствие, разпалват патриотизъм в гърдите ни и ни карат да се гордеем, че сме българи, които знаят и тачат своя корен!

                  

        УСПЕХ НА

КЛУБА ЗА НАРОДНИ ТАНЦИ                               Ж изненост

                        при                                                        И звор

       НЧ „Развитие-1884”                                         В ековечност

            с. Поликраище -                                            А втентичност

                                                                                                В дъхновение

                                                                                                О тдаденост

                                                                                              Д аровитост

                                                                                              А мбиция

КОЛЕДНО ТЪРЖЕСТВО

Звездиците ли слязоха в очите ти
или пък светъл пламък заблестя!?
В очакване на Коледа в душите ни
свещица топла сякаш засия.

Сведи глава, тъй нека се помолим
за здраве, благоденствие и мир.
И нека домовете си отворим,
да осветиме виното в потир.

На Щастието да напълним чашата,
тост празничен да вдигнем с Любовта.
Късметът нека да споделя масата,
за Здравето – подбрани ястия.

И нека пуснем Вярата в сърцата си,
Надеждата да хванем под ръка.
Свещици да запалим пред олтара си,
на Коледа се случват чудеса!

            По традиция и тази година читалището организира Коледно тържество, което поради лошото време се проведе в клуба на кметството. В програмата участваха коледарска група от ученици от V-ти и VІ-ти клас, ДТС „Северняче” и женският народен хор при Клуба на пенсионера. Новоизбраният кмет Марин Тодоранов беше осигурил почерпка за присъстващите.

Гости на тържеството бяха Марин Богомилов – председател на ППК „Росица” и председател на НЧ „Развитие-1884” в селото ни  и Марин Удварев – бивш председател на читалището.

Всички бяха впечатлени от ритуала „Коледуване”, който хореографката на „Северняче”  беше подготвила с момчетата от състава, и от танца „Дунавци”, изигран с такава лекота и съвършенство, че спря дъха и предизвика бурните аплодисменти на присъстващите в клуба.

Накрая коледни наричания имаше специално за Марин Богомилов, който от своя страна поздрави коледарите и им даде 50,00 лв.

    

            Всяка Коледа е неповторима! Тя ни връща в детството, кара ни да се чувстваме по-щастливи и по-добри. Магията витае във въздуха. По Коледа се случват чудеса! Ражда се новото, вярата изгрява. Ще се помолим за здраве и благоденствие у дома. Отново ще благодарим и ще притаим дъх в очакване на чудото... Вярваме, че ще го има. И го очакваме...