ОСМОМАРТЕНСКИ ПОЗДРАВ

Кога ли си станала, мамо?

Навярно във ранни зори.

В просъница чувствам аз само

ръцете ни нежни, добри.

Аз ставам. Хлад вее отвънка.

Вихрушката свири с уста.

Но стоплят ме нежната ласка

и твоята дума добра!

             Какво ме кара да се чувствам щастлива като жена? Ами първо фактът сам по себе си, че съм жена. Нима не е привилегия да бъдеш представител на нежния, но безспорно по-силен пол. Та нали ние, жените, сме по-находчивите, по-гъвкавите, по-издръжливите и в същото време по-чувствителните и по-любвеобвилните. Почти като феите-вълшебници от детските приказки!

Разбира се, понякога се уморяваме, натъжаваме, отчайваме, проклинаме женската си орисия, но нека в такива моменти си спомним оня прекрасен стих на нашата поетеса Блага Димитрова - „И горда съм, че съм жена!”. Достатъчно е да си го повторим наум или още по-добре на глас, за да получим стимула да продължим напред.

Майките посрещат и изпращат. Майките остават при земята, в която са вкопани темелите на дома. При земята, която е изхранила децата им, която познават и която обичат. Заради всеки стрък, израсъл от нея. Заради благословията на труда. Заради люлките, вързани някога под сянката на клона.

Когато са щастливи, пораслите деца забравят тази ласка. Душата на майката помни всичко. Тая женска душа с чувствителни сетива възприема красивото, справедливото и доброто и го предава на челядта. Жената е родена да дава живот, топлина, уют и спокойствие. Жената е родена да обича. Крехката сила на тази жена като сянка се е вграждала във всяка българска основа. От нея започва мъжествеността на синовете, преклонението пред знамето, верността към отечеството. Тази вярност й отреди място в героичната летопис на борбата.

Тя не създава, за да получи благодарност. Всеотдайността е нейната същност. И топлината. И бдението. Тя слива своите делници и недели, за да лепи като лястовица гнездото си.

Щастлива е, когато другите са щастливи! Знае цената на щастието. Знае цената на мира. Жадува хубостта на синевата.

Роди ли се женско чедо – търсят му най-хубавото име. Като символ на безкрайния живот! Като символ на усмивката и нежната сила, без която животът не може!

   Настоятелството при читалище „Развитие-1884” отправя сърдечни поздрави към всички жени - участнички в самодейните колективи. За светлината, която даряват, за неизчерпаемите им морални сили, равни на подвиг, за безспорния им принос в богатия читалищен живот, за таланта и творчеството им,  за щедрия им, неуморен  и всеотдаен труд – 

ние ги приветстваме и им благодарим!

 Сърдечен поздрав и за жените от ръководството ни в  Община Горна Оряховица – Йорданка Кушева, Павлинка Генчева, Силвия Василева и Милена Николова и за колежките от Общинска библиотека с директор Светлана Гъркова! Да са все така обичани и уважавани в работата си, добри, внимателни и отзивчиви, да продължават да се справят  с лекота и със същия успех с  всички проблеми и винаги да можем да разчитаме на тях! Да намират време в натовареното си ежедневие да се наслаждават на дребните радости в живота и на реализираните си мечти!

За този красив празник с ученици от пети и шести клас проведохме мероприятието „ЗА ТЕБЕ, МАМО!” за направа на ръчно изработени картички. С огромно желание, с много умение, старание и творческа фантазия децата сътвориха поздравителни картички за Осми март за своите майки, баби и лели, за любимата си класни ръководителки Мариета Панева и Светлозара Беливанова, за директорката на училището г-жа Николакиева. Какво по-хубаво от това да видиш озарените детски личица, вдъхновени от мисълта, че ще зарадват любимите жени, че ще дадат най-доброто от себе си, за да се получи накрая нещо наистина красиво, оригинално и вълнувашо! Уверете се сами.

Мили жени, нека щастието ви да е вечно, всепоглъщащо и заливащо! Нека се сбъдне всичко, за което мечтаете сега! Пазете винаги вярата, надеждата и нея- мъдростта!

 Нека всички ваши мечти станат реалност!

 Нека всеки ваш ден е изпълнен с радост!

Нека вашите деца са ваше отражение!

Нека цялото щастие на света е ваше!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

ТРИФОН ЗАРЕЗАН В ПОЛИКРАИЩЕ

На днешния ден се празнува Трифоновден, в чест на лозята и техния пазител св. Трифон. В народния празничен календар се обозначава с името Трифон Зарезан. По стар стил празникът се отбелязва на 14 февруари.Според легендата, 40 дни след раждането на сина си света Богородица отишла да чете молитва. На връщане минала край брат си Трифон, който зарязвал лозето.
           Тя го поздравила с “Помози Бог”, както си му е редът, но той като я видял с дете на ръце се присмял и изрекъл хулните думи: “Мома си, пък син имаш”. Богородица много се обидила, като стигнала до дома си, накарала майка си да вземе чиста кърпа и сол и да иде на лозето, защото Трифон си бил отрязал носа.
          Отива майка ѝ на лозето и каква била почудата ѝ, като видяла Трифон здрав-здравеничък да пее и реже лозите.
          Казала му какво е научила от дъщеря си, а Трифон се изсмял и казал: ” Аз не режа така, а така!” Замахнал да покаже как точно реже и си отрязал носа.
         Подигравателните думи и клетвата го застигнали жестоко. И тъй като сестра му била самата Богородица, Трифон е светия и в негова чест празника е наречен Трифон Зарезан (заради отрязания нос).
        Основен обичай на този ден е зарязването на лозята, наричано още закройване, извършвано независимо от метеорологичните условия.
       То се извършва предимно от мъжете стопани, които отиват на своите лозя, носят хляб, бъклица с вино и кокошка. Всеки се прекръства и с косер отрязва по три пръчки от три корена. От пръчките се свива венец, а отрязаните корени се поливат с вино от бъклицата.
      След това всички се събират на обща трапеза, на която преди да започнат да се хранят, ще изберат “цар Трифон”. Обикновено се избира добър стопанин лозар или този, през чието “царуване” предишни години е имало добър берекет по лозята.

В село Поликраище също има традиции по отглеждането на лозя и в производството по частен път на вино и ракия. В миналото потребността от съдове за тази цел дава добра възможност за развитието на бъчварството. Като майстори бъчвари са се славели Йордан Удварев  /Куршума/, Йордан Василев Пангов, Кръстьо Петков Сърнов /Челика/ и Петко Цанев Кушев. Майсторско свидетелство за правоспособност са получили от Горна Оряховица. Изработвали са за нуждите на населението кораби /с ударение на а/ за бране на грозде с вместимост около 1 тон, в които после се е мачкало и тъпчело с крака, а през зимата в тях се е съхранявало брашното за хляб, каци с различна вместимост, бъчви за вино и малки бурета за ракия, чобури и бъкли за вода, които са се ползвали за работа по нивите.

С пипиниерство /облагородяване на овощни и лозови насаждения/ се е занимавал Марин Маринов Попхристов, който облагородявал предимно лозички и по-малки овощни дръвчета. Поликраищенци още си спомнят с добро за него. Делото му продължава неговият син – Илия Попхристов и съселяните му Христо Сомов, Евлоги Кьосев и неговия брат Кръстьо Кьосев, който е преподавал лозарство в Селскостопанския техникум в град Лясковец. Самоук, също занимававащ се с пипиниерство, е бил и дядо Митьо Гърдев /дядо на Петко Гърдев/, който, където е видел лозички – по къра и в дворове, ги е облагородявал.

Традиции по отглеждане на грозде, макар и в малки количества, и производство на вино и ракия има в почти всяко семейство в селото. На провежданите ежегодно от читалището Празници на плодородието можем да видим богатството на сортове и високото качество на  този вкусен и изключително полезен плод, който още от древността се използва като храна, лекарство, лек за отмора и забавление.

По традиция и тази година читалището отбеляза този хубав български празник със самодейци от читалищните колективи и от Клуба на пенсионера. Мероприятието ни беше уважено от председателя на Настоятелството – Марин Богомилов и от бившия ни председател – Марин Удварев. Приветствие към всички отправи секретарката Елисавета Попгеоргиева. Голяма част от присъстващите бяха донесли димашно вино, на което дегустация направиха  Марин Удварев, Димитрина Кушева и Елисавета Попгеоргиева. Първо място за най-добро вино беше присъдено на председателката на Клуба на пенсионера – Стоянка Кушева. На второ място беше определена Стефка Удварева, а на трето – Наташа Симеонова. Спечелилите получиха символични награди.

След тази церемония Тодор Кушев – самодеец, представи обичая зарязване на лоза с наричания за първата, за втората и за третата пръчка, след което всеки от присъстващите символично заряза лозова пръчка за здраве, за берекет и за хубаво вино.

Разчупена беше голяма пита, предоставена ни от ППК „Росица-Поликраище”. Соня Кушева – самодейка от Клуба за народни танци, също беше приготвила красива, голяма пита за всички.

          Богато наредени маси с разнообразие от бяло и червено вино, мезета, сладки и пити, усмивки, веселие и празнично настроение! Така продължи този следобед за всички, дошли на празника.

Скъпи самодейци, по повод на днешния ден -  Трифон Зарезан, ви пожелаваме най-важното – да продължава да я има искрата и пламъчето отвътре! Всичко, което правим заедно, да пали и поддържа неугасващият огън в читалищното огнище! Да бъдем заедно в празници и в делници и както с жар и отдаденост работим, така от сърце и душа да празнуваме и да се веселим!