Назад, във лабиринтите на времето,
щом тръгнем, с трепет ще съзрем
лица замислени, спокойни,
и почит ще им отдадем.
Годината далечна и съдбовна е –
преди 126 лета!
Заслугата за нас безспорна е –
жар-птица във безкрая полетя!
С криле дариха я тогава първите –
Каранешев, Бочев, Христов, Гърдев.
С идеите си смели покориха те,
засяха в нива плодородна първи посев.
И храм издигнаха във висините.
„Развитие” бе вкупом назован.
Там с ум, с талант, с желание от всите
огромен пламък беше разгорян.
И с обич те огнището подклаждаха.
Награди, роли на безброй лица.
С години мъдрост, знание насаждаха
във пламнали за творчество сърца.
Будители народни! Дума свята,
родена от признателни люде!
Едничка тук е само на земята!
На български се само тя зове!
Поклон пред вас, учители духовни!
Пред делото безсмъртно днес мълчим.
Глави привели в почит най-синовна
безмълвно шепнем: „Ний ще продължим!”
Татяна КУШЕВА
Стихотворението е посветено на всички председатели на читалище "Развитие-1884" по повод на неговата 125-годишнина.
ОтговорИзтриване