ОПЪЛЧЕНЦИТЕ ОТ СЕЛО ПОЛИКРАИЩЕ

       Освободителната война отрежда достойно място на доблестните български синове – с боя при Стара Загора на 19 юли и отбраната на Шипческия проход през август 1877 година в зимното преминаване на Балкана и атаката на Шейново. Нашите опълченци проявяват удивителна воля за победа, сражавайки се умело като най-добрите руски полкове.

        В душите на хората от с. Поликраище е трептял неугасващ живият огън на най-прогресивните идеи на времето, донасяни в селото от градинарите, работещи в Русия, Румъния и др.

        Много от жителите на Поликраище вземат активно участие в Освободителната война.

В навечерието на Руско-турската война има поликраищенци, които работят като градинари в Гюргево, Румъния. Там, в Българското опълчение, постъпват като доброволци градинарите:

Трифон Атанасов Нейков

Иван Цвятков Пендов

Тодор Атанасов Нейков /Брадата/

Андрей /Ангел/ Маринов Маринчев

Пеньо /Петко/ Кочев Симеонов – 17-годишен

Христо Георгиев

Всички те вземат участие в сраженията при Стара Загора, където геройски загива Трифон Атанасов Нейков. Другите продължават по пътя на опълчението и участват в боевете при Шипка и Шейново. Получават по няколко ордена и медала за храброст.

Тодор Атанасов Нейков /Брадата/ и Трифон Атанасов Нейков са братя.

Тодор Атанасов Нейков работел като градинар в Будапеща. След завръщането си участва в подготовката на Априлското въстание 1876 година като член на местния революционен комитет. В навечерието на Руско-турската война се намира в Русия.

        На 20 април 1877 година постъпва в 5-та дружина, 1-ва рота. В Българското опълчение е заедно с брат си Трифон. Преведен е в 1-ва дружина, 1-ва рота на 19-ти май. Същата година. Уволнен е на 3-ти юни 1878 година.

След Освобождението живее в Поликраище. Занимава се с градинарство.

Тодор Атанасов Нейков /Брадата/

Неговият внук - Иван Йорданов Тутраканов разказва за него:

„Опълченецът Тодор Атанасов Нейков ми е дядо. Носел е голяма брада  и е яздел сив кон. Двамата с брат си Трифон са били градинари в Унгария, а после в Русия. От там се включили в Опълчението. Когато започват страшните боеве на Шипка, знаменосецът е убит и Самарското знаме преминавало от човек на човек, но винаги оставало развято. В ръка със знамето е загинал братът на дядо – рифон Атанасов Нейков. Дядо ми се завръща в село с пушка, пищов и сабя. По негов почин починалите в Поликраище трима руски войници били погребани в църковния двор, а на гроба им бил поставен малък паметник.

Трифон Нейков също участва в националноосвободителното движение. Той е член на революционния комитет за подготовка НА Априлското въстание. След потушаването му се прехвърля в Румъния, където работи като градинар.

На 20 април 1877 година е зачислен в 3-та  дружина, 4-та рота. Има чин ефрейтор. Убит е в ожесточените боеве с турските военни сили при Стара Загора на 19 юли същата година. Представен е посмъртно за награждаване със Знака за отличие на Военния орден „Свети Георги” 4-та степен.

Останалите опълченци живели дълги години след Освобождението и някои от тях получавали пенсия.

Андрей /Ангел/ Маринов Маринчев – Комитата – роден в село Поликраище през 1853 година, починал през 1924 година в с. Ердованлии /днешен Орловец, общ. Полски Тръмбеш/.

През април 1877 година е зачислен в състава на Почетния пеши конвой на Главнокомандващия. На 3 май с.г. постъпва в 4-та дружина, 1-ва рота. Заедно с ротата си е приведен за кадър на сформиращите се дружини от Втора сесия. След окомплектоването им е зачислен през м. юли в 10-та дружина, 1-ва рота и известно време е на лечение. На 7-ми август 1877 година е произведен ефрейтор. Кавалер на Георгиевския кръст, № 660666 за преминаването през Балкана и сражението при Шипка-Шейново на 27-28 декември с.г. Уволнен на 6 юли 1878 година. След Освобождението се заселва в Ердованлии. Поминакът му е градинарство и земеделие.

Иван Цвятков Пендов  - роден през 1838 година в с. Поликраище. Починал на 2 февруари 1904 година в родното си село.

Участник в борбата за национално освобождение. Председател на местния таен комитет. След Априлското въстание 1876 г. забягва в Гюргево, където се занимава с градинарство.

На 1 май 1877 г. е зачислен в 4-та дружина, 2-ра рота, преномерирана по-късно в 1-ва рота. Награден е със знака за отличие на Военния орден „Св.Георги” 4-та степен, № 4188 за отбраната на Шипка през август с.г. На 9 юни 1978 г. е уволнен и заминава за Търново.

След Освобождението живее в родното се село Поликраище. По занаят е земеделец.

Ето какво разказва снаха му Куна Цанева Цвяткова:

„Опълченецът Иван Пендов е мой свекър. Левски е идвал у дома. След като са разбили въдтанниците през април 1876 г., свекърът ми заровил много пушки в нивата и забягнал в Румъния, където станал градинар. Оттам той идва тук заедно с руската войска. Беше черноок и много приказлив човек.”

Свидетелството за получен медал на Иван Цвятков.

Все още близките му пазят документ-удостоверение:

„С настоящото удостоверение, че служившийте в миналата войска в българското опълчение в 4 дружина Иван Цвятков има права да носи дадената нему светло бронзова медала, която е учредена на 19 юли 1880 година от Негово Височество Княза, за спомен на всички ония, които са воювали пре ески Зара, Шипка и Шейново.”

                                                София март 2-й ден 1887 година

Свидетелството има печат на Военното министерство на Българското княжество и номер 1999.

Цвятко Георгиев – роден в с. Ланово, Крушевадски окръг /дн. Сърбия/. Починал през 1906 година.

На 3 април 1877 година постъпил в 5-та дружина, 4-та рота. На 16 юни, с.г. е приведен в 3-та рота. Заболява на 30 април 1878 година и се завръща в болница на 11 август с.г. Уволнен е на 23 август 1878 година.

След Освобождението е оземлен в с. Поликраище. В наследствената пенсия на съпругата му е отбелязано, че в определени периоди от време живее при сина си в Ески Джумая /дн. Търговище/, откъдето се завръща в Поликраище.

Христо Георгиев  е роден в село Поликраище.

На 3-ти май 1877 година е зачислен в 1-ва дружина, 2-ра рота. Напуска дружината на 1-ви юли с.г.

Петко Кочев Симеонов

За Петко Симеонов знаем малко.

Наполеона Христова Каралакова разказва за него:

„Аз съм внучка на опълченеца Петко Кочев Симеонов, дъщеря на сина му Христо. Бях около 10-годишна, играехме в двора и намерихме под навеса една пушка и голям нож. Попитахме дядо на кого са. Тогава той ни разказа, че с пушката се е бил против турците в стара Загора, Шейново и Шипка. Имаше и облекло от Опълчението. Още го помня – в куршумен цвят, с гайтани, с два реда копчета и голям калпак. Дядо беше среден на ръст, със сини очи разговорлив и много обичаше да разказва за Русия. Умря на 96 години.”

Сведенията за нашите съселяни, участници в Руско-турската освободителна война, взех от книгата "Село Поликраище - пътища на духа" със съставител Йордан Кушев.