Българско хоро!
... И блестяло,
и пъстряло
това нашенско хоро!
Над пожари
... и над рани,
над молитви, кръв и смърт -
БЪЛГАРСКО ще си остане
БЪЛГАРИ ще го въртят!!!
Българският народен танц е изкуство, умение, радост, здраве, прилив на положителна енергия и извор на вдъхновение. Нашият танцов фолклор е отражение на живота на народа ни, на неговото историческо развитие, на дарбите, нравите и обичаите му.
В народните хора е отразен темперамента на народа. Те са ярка украса на селския бит и най-изящни произведения на българския творчески гений. Наред с родната реч, с народните обичаи, приказки и песни, селските хора разкриват самобитния облик на българина.
В ритъма на танца живее колективния дух, а в кръшните движения на играчите намират най-точен израз техните копнежи, възторзи и блянове.
Тези хора присъстват неизменно и в трудовия делник на поликраищенци. Ето какво разказва за тях Цвятко Гърдев през далечните 1920 – 1934 година, когато е бил председател на читалището: „Вечерните хора в село Поликраище бяха две – за двете половини на селото. Едното ставаше на площада, пред общинския дом, а другото – на мегданя, под Моневската чешма. За тях много се е писало и говорело. Всяка вечер, през всичките сезони, се събираха на вечерните хора младежи, ученички, ученици и деца. Там се запознаваха, любеха се, разхождаха се и високо пееха, защото нямаше гайда и цигулки да им свирят за хората. Те бяха „дърпалото”, както сполучливо ние ги наричахме. Прекарвахме тук 2-3 часа, после си разотиваха, за да продължат любовта пред самата порта на момата. От вечерните хора се крадяха с каруци хубави моми и насила ги омъжваха.
За учениците и ученичките беше строго забранено посещаването на хората. Назначени бяха дежурни учители, които ги обхождаха и заловените се наказваха. И ако ние, учителите, можехме да ограничим нашите питомци да не ходят, то за големите това беше невъзможно. Спомням си как старият свещеник от черковния олтар съветваше: „Благочестиви християни, вие привечер посрещате и прибирате своя добитък – овце, крави и коне на сигурно място, а изпущате момичетата и момчетата си да посещават опасните вечерни хора. Спрете ги, приберете ги и им създайте работа и забавления у дома си.”
Но напразно! Вечерните сборища продължаваха. Победи стихията на младостта, която искаше своето – любов, дружба и развлечения!”
Години по-късно тези стихийни младежки прояви са организирани от Здравка Николова Бочева, която изгражда първия танцов колектив от младежи и девойки към читалището. Това става през 1949 година.
Щастливи и горди сме, че най-новият самодеен колектив в селото ни – продължител на една дългогодишна традиция, е Клубът за народни танци, поставил началото на своята дейност на 2 октомври 2011 година. Хореограф на колектива е младият и амбициозен Цанко Михайлов от Горна Оряховица, който в момента завършва Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство /АМТИИ/ в град Пловдив. Под неговото талантливо ръководство участниците – 28 на брой от 23 до 53 години, изучават популярни български народни хора от различни етнографски области на България: северняшка, пиринска, тракийска, добруджанска, родопска и шопска. Повечето от тях са начинаещи, но само за няколко месеца успяха да научат 13 хора - „Арап”, „Ръка”, „Щеркольовата”, „Селско шопско”, „Малешевско”, „Боалийско”, „Четворно”, „Арканул”, „Граовско”, „Ляво”, „Чичовото”, „Бранковска ръченица” и „Тракийска ръченица” и да придобият самочувствие на можещи и знаещи богатството и разнообразието на българския танцов фолклор. Освен това играта им помага да поддържат добър тонус и фигура, да се разтоварват от натрупаното ежедневно напрежение и да изпитат радост и положителни емоции. Липсата на отопление в салона, личните ангажименти и късните часове за репетиции не оказват влияние на ентусиазма и вдъхновението на танцьорите. Дори част от тях, на почти минусови температури, играят по тениски, затоплени от горещите ритми и причудливите движения на танца.
В момента Албена Карастоянова, Ангел Бонев, Анелия Манева–Каравасилева, Валентина Тотева, Ваня Дечкова, Ваня Иванова, Ваня Нацкина, Вероника Мирчева, Дима Ганчева, Димитрина Кушева, Елисавета Попгеоргиева, Зорница Попгеоргиева, Иванка Тръвнева, Ивелина Стоилова, Илияна Дечкова, Илияна Попхристова, Йонка Нейкова, Катя Коева, Мариана Кьосева, Николина Александрова, Пеньо Тръвнев, Петя Байчева, Петя Кушева, Соня Райкова, Стефка Манева-Байчева, Цветелин Маринов, Цветомила Кьосева и Юлия Кукова се подготвят усилено за първата си изява извън село. Това е Първият национален фестивал на школи и клубове за любители, изучаващи български народни танци „РУСЧУКЛИЙСКА СРЕЩА”, който ще се проведе на 17 март, гр. Русе.
Началото за клуб “ЖИВА ВОДА” е поставено!
Традицията е жива!
Традиция, която има нашето читалище да опазва, съхранява и популяризира българския танцов фолклор с организирането и поддържането на самодейни танцови състави. И дано още дълги години да е жива, за да продължим да се наслаждаваме на тази красота и положителна енергия, които бликат на воля от танцуващите на сцената, зареждат ни със самочувствие, разпалват патриотизъм в гърдите ни и ни карат да се гордеем, че сме българи, които знаят и тачат своя корен!
УСПЕХ НА
КЛУБА ЗА НАРОДНИ ТАНЦИ Ж изненост
при И звор
НЧ „Развитие-1884” В ековечност
с. Поликраище - А втентичност
В дъхновение
О тдаденост
Д аровитост
А мбиция
