КОНЦЕРТ НА ХОР "БОДРА СМЯНА"

11-ти октомври /събота/. В селото ни гостуваха и изнесоха концерт представителна част от 14 деца на детско-юношеския хор „БОДРА СМЯНА” с диригент Александър Кочков и корепетитор Ралица Трифонова. По традиция, на всеки пет години, когато имаме чествания за кръгли годишнини и юбилеи на читалището, каним този хор, който е един от най-добрите детски хорове в България и по света, защото нашите тържества съвпадат и с кръглите годишнини от рождението на неговия основател и дългогодишен диригент, именития ни съселянин – н.а. БОНЧО БОЧЕВ. Първите си стъпки като такъв той прави именно тук, на сцената на родното ни читалище, където е ръководил тригласен хор, детски оркестър с устни хармонички и е поставил пиесите „Змейова сватба”, „Али баба и четиридесетте разбойника”, „Снежанка и седемте джуджета” и  оперетата „Иванов Павел”.

Благодарим на ръководството на хора, че приеха поканата ни, с което отдадохме заслужена почит и уважение на един голям български творец, посветил живота си на националната ни култура. Името на музиканта и педагога БОНЧО БОЧЕВ е емблема на нашето хорово изкуство. Създаденият и утвърден от него всепризнат хор „БОДРА СМЯНА” през 65-годишното си съществуване пожънва невероятни успехи както в България, така и в чужбина. Многобройните му гастроли печелят любовта на публиката и откриват прелестта на българската песен.

Преди концерта нашите гости разгледаха читалището и посетиха родната къща на Бончо Бочев.

За нас беше огромно удоволствие да се насладим на прекрасните изпълнения на тези сладкогласни певци! Концертът беше изключително вълнуващ – нещо, което много рядко ни се случва да виждаме и чуваме на нашата сцена. Песните, които ни представиха, бяха на различни езици, класика и съвременни, подбрани от богатия дългогодишен репертоар на хора.

Благодарим на всички тези млади изпълнители, които са останали верни  на неговите традиции!

Тази вечер отдадохме почит на живота и творчеството на диригента, музиканта и педагога БОНЧО БОЧЕВ!

Неговото име завинаги ще остане образец на родолюбие, на себераздаване и на невероятен талант!

Пожелаваме на диригента г-н Кочков, на корепетиторката г-жа Трифонова и на техните възпитаници много здраве и творчески успехи, за да съхраняват и развиват и занапред ученическото хорово изкуство!

Сърдечно благодарим на ръководството на Община Горна Оряховица, които осигуриха финансово провеждането на това мероприятие!

С ЛЪЧИ ОТ ОГЪНЯ ЧИТАЛИЩЕН ОГРЯНА...

С лъчи от огъня читалищен огряна,

години тя раздава светлина!

Любов и мъдрост, знание насаждаше

във пламнали за творчество сърца!

24-ти май е един от най-хубавите български празници, на който се прекланяме пред делото на светите братя Кирил и Методий и засвидетелстваме своето уважение към всички културни и просветни дейци!

            Светла диря в 130-годишния път на читалище „Развитие” в селото ни  е оставила и

 Денка Паунова Попгеоргиева

като домакин и организатор в него

от 1973 до 1997 година.

В началото е назначена на редовна работа

като домакин, а през 1974 е преназначена

като завеждащ културно-масовата

дейност и домакин.

          През тези 24 години , благодарение на нейната активност, всеотдайност, огромно желание и енергия, самодейните колективи укрепват и се намират в един от най-силните периоди на своето развитие. Без да цени своето време, с много настойчивост и упоритост, е постигала организирането на всяка репетиция, за да протече тя качествено и пълноценно. С добрите си организаторски качества  спомага за укрепване и сплотяване на колективите и за  тяхната творческа  реализация.

         Многобройни са културните прояви, организирани под нейно ръководство – ІV-ти, V-ти, VІ-ти и VІІ-ми републикански фестивали на художествената самодейност, V-ти VІ-ти празник на народното творчество и бит, Земляческа среща, годишнини и юбилеи на читалището, на Бончо Бочев, премиери и представления на 16 театрални постановки, концертни изяви на хоровите колективи и на детската музикална школа, участия с програми в общоселски мероприятия, гостувания на други колективи, срещи с дейци на културата, организиране на екскурзии из страната и в чужбина и много, много други.

С Татяна Кушева на 70-годишния си юбилей.

С Благовеста Цанкова - корепетитор на смесения хор през 1973-74 г.

С Марин Богомилов - председател на читалището, и с Марин Удварев на Коледно тържество.

С Йорданка Благоева - чистач и с Татяна Кушева - библиотекар през 1979 г.

В началото на своята дейност.

С участниците в пиесата "Карнавал" с режисьор Петко Денев - 1993 г.

С участниците в пиесата "Районна болница" с режисьор Симеон Христов - 1989 г.

Празнична среща - 1982 г. в ресторант "Езерото" за раздаване на медалите от VI-я републикански фестивал на художествената самодейност.

Със самодейките от женския народен хор през 1976-та година.

          Ето какво си спомня тя за годините, прекарани в читалището:

         „Започнах работа като домакин-чистач, след това бях назначена домакин организатор и накрая – заведущ културно-масовата дейност. Задълженията ми винаги стояха на първо място и най-вече дейността на самодейните  колективи.  

          Много пъти съм била упреквана, че смятам работата си за най-важна. Периодът беше такъв, че училището, детският дом, ТКЗС, Оф смятаха, че техните дейности са по-значими. За да постигна целите си , а именно – да осигуря средства за издръжка на колективите и субсидии за читалището, се налагаше да сядам пред вратите на кметството или на партийния комитет и да настоявам и то с голям хъс, докато не ми обърнат внимание и не удовлетворят молбите ми. Често ми се е случвало и с плач да постигна целите си. За мен затворена врата нямаше и думата „не може” не съществуваше. Може да звучи нескромно, но по моя вина провалено мероприятие в читалището не е имало. Подготовката на колективите и изявите им на местна сцена, в околните села, на прегледи и на републикански фестивали винаги са били на ниво, въпреки оскъдните средства, липсата на подходяща техника и костюми. Няма да забравя, как явяването ни на VІІ-я републикански фестивал беше под въпрос, защото не разполагахме с нужните технически средства. Никола Йорданов Байчев като видя с какво озвучаване работим, се хвана за главата – то беше под всякаква критика. Тогава той ни помогна, като взема от Радиоцеха, където беше на работа, всичко, от което имахме нужда, и така се явихме на фестивала и завоювахме сребърен медал.

          Също няма да забравя при какви условия се провеждаха репетициите на колективите в читалището – студени помещения, късни нощи, уморени от работа самодейци, но всички полагаха усилия да се справят някак си с тази ситуация. Вземахме решение репетициите да се провеждат в сградата на ТКЗС, където беше по-топло, въпреки негодуванието на някои техни служители. Те правеха всичко възможно да възпрепятстват работата ни. Случвало се е да ни затварят вътре и сме се чудели как да излезем. Излизали сме  през прозореца на парното. Скривали са ми и ключовете, за да не отварям залата за самодейците. /Тези ключове ми бяха дадени с разрешение на тогавашния партиен секретар Христо Топалов  от председателя на ТКЗС и от милия ми дядо Стефан, който беше електротехник в стопанството и пръв помощник на театъра за осветлението и декорите, когото с много обич наричах „дядче”. /

          В рамките на шегата ще кажа, че се опитвах да бъда и заместник режисьор. Тогавашният режисьор Петко Денев забавяше репетициите на самодейците с повече приказки, не конкретно по работата им.  Бях си нагласила една тръба и траквах с нея, за да го предупреждавам да работи по постановката или се намесвах за някои неща по нея. Той се ядосваше, гонеше ме, но после се вслушваше в мнението ми.

          Спомените ми са много, но трябва да отбележа, че за да стана добър организатор, дължа всичко на председателя на читалището  Георги Беливанов. Той ме учеше, както учи своите ученици, на ред, правила и дисциплина и не рядко сме се скарвали за прословутата тетрадка, в която седмично разпределяше задачите за изпълнение – моите, на библиотекарката и на чистачката. А те бяха толкова много, че понякога ми ставаше лошо като ги видя. Но с упоритост и с много желание постигнах всичко в работата си и съм доволна, че това се случи в един от най-активните периоди на читалищната дейност и че със моя скромен труд успях да допринеса  за добрата работа на колективите и за многобройните медали и отличия, завоювани от тях.

 И сега ми е мило за всички самодейци, пазя скъпи спомени за проведените мероприятия, за художествените ръководители и за колегите, с които сме работили заедно,  но такъв е животът – едни си отиват, други идват. Дано следващите  да  бъдат по-достойни от нас.”

Трудовият живот на Денка Попгеоргиева е съдбовно свързан с живота на читалището ни, където е в продължение на 24 години – неуморима, изцяло отдадена на работата си, водена от една цел – да поддържа огъня в читалищното огнище и да преобщава все повече хора към святата читалищна идея! И е успяла!

 За многостранната си и богата читалищна дейност през 1984 година тя е наградена със  значка „Отличник” на Комитета за култура по случай 100-годишния юбилей на читалището.

Да й е честит най-хубавият български празник –

24-ти май!

Да бъде жива и здрава и нека винаги пламъчето

от читалищния огън да топли и вълнува душата й със скъпи и незабравими спомени!