Читалище "Развитие-1884" село Поликраище: март 2014

Кога ли си станала, мамо?

Навярно във ранни зори.

В просъница чувствам аз само

ръцете ни нежни, добри.

Аз ставам. Хлад вее отвънка.

Вихрушката свири с уста.

Но стоплят ме нежната ласка

и твоята дума добра!

Какво ме кара да се чувствам щастлива като жена? Ами първо фактът сам по себе си, че съм жена. Нима не е привилегия да бъдеш представител на нежния, но безспорно по-силен пол. Та нали ние, жените, сме по-находчивите, по-гъвкавите, по-издръжливите и в същото време по-чувствителните и по-любвеобвилните. Почти като феите-вълшебници от детските приказки!

Разбира се, понякога се уморяваме, натъжаваме, отчайваме, проклинаме женската си орисия, но нека в такива моменти си спомним оня прекрасен стих на нашата поетеса Блага Димитрова - „И горда съм, че съм жена!”. Достатъчно е да си го повторим наум или още по-добре на глас, за да получим стимула да продължим напред.

Майките посрещат и изпращат. Майките остават при земята, в която са вкопани темелите на дома. При земята, която е изхранила децата им, която познават и която обичат. Заради всеки стрък, израсъл от нея. Заради благословията на труда. Заради люлките, вързани някога под сянката на клона.

Когато са щастливи, пораслите деца забравят тази ласка. Душата на майката помни всичко. Тая женска душа с чувствителни сетива възприема красивото, справедливото и доброто и го предава на челядта. Жената е родена да дава живот, топлина, уют и спокойствие. Жената е родена да обича. Крехката сила на тази жена като сянка се е вграждала във всяка българска основа. От нея започва мъжествеността на синовете, преклонението пред знамето, верността към отечеството. Тази вярност й отреди място в героичната летопис на борбата.

Тя не създава, за да получи благодарност. Всеотдайността е нейната същност. И топлината. И бдението. Тя слива своите делници и недели, за да лепи като лястовица гнездото си.

Щастлива е, когато другите са щастливи! Знае цената на щастието. Знае цената на мира. Жадува хубостта на синевата.

Роди ли се женско чедо – търсят му най-хубавото име. Като символ на безкрайния живот! Като символ на усмивката и нежната сила, без която животът не може!

Настоятелството при читалище „Развитие-1884” отправя сърдечни поздрави към всички жени - участнички в самодейните колективи. За светлината, която даряват, за неизчерпаемите им морални сили, равни на подвиг, за безспорния им принос в богатия читалищен живот, за таланта и творчеството им, за щедрия им, неуморен и всеотдаен труд –

ние ги приветстваме и им благодарим!

Сърдечен поздрав и за жените от ръководството ни в Община Горна Оряховица – Йорданка Кушева, Павлинка Генчева, Силвия Василева и Милена Николова и за колежките от Общинска библиотека с директор Светлана Гъркова! Да са все така обичани и уважавани в работата си, добри, внимателни и отзивчиви, да продължават да се справят с лекота и със същия успех с всички проблеми и винаги да можем да разчитаме на тях! Да намират време в натовареното си ежедневие да се наслаждават на дребните радости в живота и на реализираните си мечти!

За този красив празник с ученици от пети и шести клас проведохме мероприятието „ЗА ТЕБЕ, МАМО!” за направа на ръчно изработени картички. С огромно желание, с много умение, старание и творческа фантазия децата сътвориха поздравителни картички за Осми март за своите майки, баби и лели, за любимата си класни ръководителки Мариета Панева и Светлозара Беливанова, за директорката на училището г-жа Николакиева. Какво по-хубаво от това да видиш озарените детски личица, вдъхновени от мисълта, че ще зарадват любимите жени, че ще дадат най-доброто от себе си, за да се получи накрая нещо наистина красиво, оригинално и вълнувашо! Уверете се сами.