ПОЧИНА УЧИТЕЛЯТ РУСИ ЗДРАВКОВ ПЕТКОВСКИ.

Отиде си от този свят още един от „златното поколение” учители, които  бяха на почит, всяваха респект и професията им се смяташе за престижна. Той беше олицетворение на една вдъхновяваща личност, който с много търпение успяваше да въздейства и да мотивира своите ученици. Да не говорим за ценностите, които изповядваше и се стараеше да им внуши… Спомням си добре как слушахме със затаен дъх и в захлас нашия учител по история и география, който ни въвеждаше в необятната страна на знанието с много хъс и любов. Той просто си обичаше професията!  И успя да предаде знанията си и тази своя обич на много от нас.

Руси Петковски  е дългогодишен читалищен деятел – член на Управителния съвет на читалището, организатор и участник в подготовката и представянето на народните обичаи по ОФ-райони в Празниците на народното творчество и бит.

ПОКЛОН, ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ПАМЕТ на г-н ПЕТКОВСКИ!

ЕДИН НЕЗАБРАВИМ ПРАЗНИК НА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ЕДИНСТВОТО

Успешният сезон на ДТС „СЕВЕРНЯЧЕ” при НЧ „РАЗВИТИЕ-1884” с. Поликраище завърши с първото им задгранично турне в Будапеща –Унгария, където бяха от 8 до 11 юли. Заредени с нови запознанства и от докосването до културата на други 16 държави от 3 континента,  децата изиграха танците си с невероятен хъс и настроение, което зарази и публиката. Най-голямата награда, която получиха малките ни танцьори бяха усмихнатите лица, светещите от щастие очи и неповторимата емоция на присъстващите толкова много и различни хора. Публиката ставаше на крака, за да аплодира тяхните изпълнения. През свободното от участие време  бяха разгледани всички забележителности на Будапеща, а нощната панорамна обиколка на града беше една незабравима приказка за всички. Посетихме и град Халастелеk, с който Поликраище е побратимен, където  живеещите българи от Поликраище ни посрещнаха много топло и радушно. Един ден от турнето групата беше във Виена  - Австрия, където децата имаха уникални  преживявания в увеселителния парк „Пратер”.

Изказваме сърдечна благодарност за това невероятно, изпълнено с много емоции и незабравими мигове турне, най-напред на малките самодейци от ДТС ”Северняче”, които със своята хореографка Анелия Пенчева репетираха упорито и всеотдайно и в студените зимни месеци, а по време на Коледните празници в продължение на 10 дни коледуваха, за да  съберат нужните средства, на Дружеството на българите в Унгария с председател Димитър Танев, които осигуриха престоя им там, на Марин Богомилов – председател на ППК”Росица” с.Поликраище и председател на читалището, който зареди гориво за пътуването и на всички българи, живеещи в Будапеща, които  през всичките фестивални дни бяха с групата. Благодарим и на  Елисавета Нацкина – наша съселянка, живееща в Будапеща, която  през цялото време стоя  неотлъчно с нас и чрез нея контактувахме с организаторите и с другите състави.

Пожелаваме на всички деца от ДТС”Северняче”  при читалище „Развитие-1884” в селото ни весело изкарване на лятната ваканция, да съберат здраве и сили за един още по-добър и силен сезон за колектива!

                                                 Елисавета Попгеоргиева

ПОЧИНА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ БЕЛИВАНОВ на 80 години

Отиде си един от факлоносците

          със огъня будителски горял!

Сърце и ум, душа, талант и воля

на родното читалище отдал!

         

Последно сбогом на дългогодишния председател и активен  деятел на читалище „РАЗВИТИЕ-1884” в село Поликраище – всеотдаен и неуморен като негов ръководител, отдаден безрезервно на читалищното дело, допринесъл с идеите, с разбиранията си и със собствения си пример за развитието на самодейните колективи, за обогатяване на културния живот в селото, за утвърждаване името и авторитета на нашето читалище.

            Дълбок поклон пред светлата памет на ЧОВЕКА, на УЧИТЕЛЯ, на ОБЩЕСТВЕНИКА – ГЕОРГИ БЕЛИВАНОВ!

От Настоятелството и от всички бивши и настоящи самодейци при НЧ „Развитие-1884” село Поликраище.

225 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВИЛХЕЛМ ГРИМ

Якоб и Вилхелм Грим

          Имената на Братя Грим са неотделими от народните приказки, които те са събрали и с това са спечелили благодарността на милиони читатели.

          Якоб/1785-1863/ и Вилхелм/1786-1859/ Грим са германски учени, членове на Пруската академия на науките. Те са вдъхновени от свободолюбивите идеи на Френската революция и живеят с идеята за обединение на Германия, която тогава била разпокъсана на множество феодални княжества. С цел да покажат етническото единство на хората от враждуващите помежду си държавици, те предприемат пътувания и събират отвсякъде народни приказки. Но тяхната дейност не се харесва на Гьотингенския феодален владетел, който бил против обединяването. Затова той ги изгонва от града. Братя Грим, без да се отчаят, продължават упорито да събират приказки. Те са не само техни събирачи, но и талантливи разказвачи. Правят художествена авторска преработка на записаните от тях произведения от народното творчество и завещават не само на немския народ, но и на цялото човечество, безсмъртните фолклорни творби, отличаващи се с ярка образност, богатство на въображението, занимателна фабула и поетичен език. Техните приказки се четат с еднаква наслада и от деца, и от възрастни. Героите им са изградени ярко като носители на положителни или отрицателни нравствени качества. Завършекът е обикновено щастлив, с неизбежна победа на разума и доброто. Приказките  им създават и възпитават неподправен оптимизъм. Между най-известните и най-хубавите от тях са: „Вълкът и седемте козлета”, „Седемте гарвана”, „Снежанка” , „Хензел и Гретел”, „Бременските градски музиканти”.

            Приказката „Бременските градски музиканти” е изградена върху поредица от весели приключения на животни, отхвърлени и оскърбени от своите господари. Когато е било младо и силно, магарето е носело послушно и безропотно натоварените чували. За да го използва добре, стопанинът му се е грижел за него. Но когато то остаряло и силите го напуснали, вместо да получи благодарност и признание за предишния си изнурителен труд, коравосърдечният му стопанин решава да го убие и да му одере кожата. Оскърбено от тази неблагодарност, магарето решило да отиде в града, за да изкарва прехраната си като… певец. С лек и безобиден хумор се показва наивната вяра на нещастното животно, че всичките му възможности все пак не са изчерпани и че то ще може да преуспее и на друго поприще.

            На път за Бремен магарето среща и други нещастни животни като него – едно старо и негодно вече за лов куче, котка, която вече не може да лови мишки, петел, когото е очаквала тенджерата на стопанина му. Нещастниците се обединяват, за да потърсят щастието си. Поредица от случки и комични ситуации водят героите към един щастлив завършек – те придобиват свой дом, спасяват се и заживяват щастливо.

            Приказният разказ е наситен със сърдечност и симпатии към оскърбените стари труженици. В него се подсказва косвено за злочестия край на всички, силите на които отслабват, грижите за тях престават, а за предишните им трудови заслуги вече никой не мисли. Показана е идеята за резултатността от съдружието.  Дори когато всеки поотделно е слаб и е смятан за ненужен, събрани заедно и слабите, и излишните могат да постигнат нещо.

            Тази приказка показва победата на дружността над нещастието. Героите получават възмездие за своя предишен честен труд, без да очакват повече.