ОСМОМАРТЕНСКИ ПОЗДРАВ

Кога ли си станала, мамо?

Навярно във ранни зори.

В просъница чувствам аз само

ръцете ни нежни, добри.

Аз ставам. Хлад вее отвънка.

Вихрушката свири с уста.

Но стоплят ме нежната ласка

и твоята дума добра!

Какво ме кара да се чувствам щастлива като жена? Ами първо фактът сам по себе си, че съм жена. Нима не е привилегия да бъдеш представител на нежния, но безспорно по-силен пол. Та нали ние, жените, сме по-находчивите, по-гъвкавите, по-издръжливите и в същото време по-чувствителните и по-любвеобвилните. Почти като феите-вълшебници от детските приказки!

Разбира се, понякога се уморяваме, натъжаваме, отчайваме, проклинаме женската си орисия, но нека в такива моменти си спомним оня прекрасен стих на нашата поетеса Блага Димитрова - „И горда съм, че съм жена!”. Достатъчно е да си го повторим наум или още по-добре на глас, за да получим стимула да продължим напред.

Майките посрещат и изпращат. Майките остават при земята, в която са вкопани темелите на дома. При земята, която е изхранила децата им, която познават и която обичат. Заради всеки стрък, израсъл от нея. Заради благословията на труда. Заради люлките, вързани някога под сянката на клона.

Когато са щастливи, пораслите деца забравят тази ласка. Душата на майката помни всичко. Тая женска душа с чувствителни сетива възприема красивото, справедливото и доброто и го предава на челядта. Жената е родена да дава живот, топлина, уют и спокойствие. Жената е родена да обича. Крехката сила на тази жена като сянка се е вграждала във всяка българска основа. От нея започва мъжествеността на синовете, преклонението пред знамето, верността към отечеството. Тази вярност й отреди място в героичната летопис на борбата.

Тя не създава, за да получи благодарност. Всеотдайността е нейната същност. И топлината. И бдението. Тя слива своите делници и недели, за да лепи като лястовица гнездото си.

Щастлива е, когато другите са щастливи! Знае цената на щастието. Знае цената на мира. Жадува хубостта на синевата.

Роди ли се женско чедо – търсят му най-хубавото име. Като символ на безкрайния живот! Като символ на усмивката и нежната сила, без която животът не може!

Изложба на ръчно изработено плетиво от самодейки при читалището.

            Настоятелството при читалище „Развитие-1884” отправя сърдечни поздрави към всички жени - участнички в самодейните колективи. За светлината, която даряват, за неизчерпаемите им морални сили, равни на подвиг, за безспорния им принос в богатия читалищен живот, за таланта и творчеството им,  за щедрия им, неуморен  и всеотдаен труд – ние ги приветстваме и им благодарим!

            Сърдечен поздрав и за жените от ръководството в Община Горна Оряховица – Йорданка Кушева, Павлинка Генчева и Силвия Василева и за колежките от Общинска библиотека с директор Светлана Гъркова! Да са все така обичани и уважавани в работата си, добри, внимателни и отзивчиви, да продължават да се справят  с лекота и със същия успех с  всички проблеми и винаги да можем да разчитаме на тях! Да намират време в натовареното си ежедневие да се наслаждават на дребните радости и на реализираните си мечти!

ОТНОВО ТЕАТЪР НА СЦЕНАТА НА ЧИТАЛИЩЕТО НИ

Ако повдигнем завесата на миналото, ще видим, че първата рожба на читалището е „театрото” и че за много дълъг период театралната самодейност заема важно място в живота му. Това е една широко просветна проява, която дори е предшествала неговото основаване. В специално пригодени за целта класни стаи в старото училище учащите се намирали изява за своя талант и възможности. Това са първите стъпки на един богат и изпъстрен с много прояви и бляскави успехи театрален живот. И така през годините – десетки пиеси и стотици едноактни сценки, плеяда артисти, ярки следи от незабравими роли, безброй участия и пристижни награди.

След близо петгодишно прекасване, през този творчески сезон, по предложение на председателя на читалището ни Марин Богомилов, започна подготовка за репетиции върху постановката „Зех тъ, Радке” по комедията „Михал Мишкоед” на Сава Доброплодни. Това е една сложна за изпълнение пиеса, оригиналът на която е постановка на Хачо Бояджиев и е играна с едни от най-известните български артисти – Георги Парцалев, Ружа Делчева, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Илия Добрев, Хиндо Кисимов и др. Направена е като мюзикхол, с много музика, песни,  автентични носии  и  разнообразни старовремски декори.  Амбициите на нашите театрали и на Марин Богомилов, който ще я постави, са да се доближат максимално до оригинала.

На първата репетиция, която се проведе на 15-ти февруари, всички имаха възможност да я изгледат, като за целта беше използвана мултимедията, предоставена ни от „Глобални библиотеки”. Секретарката на читалището Елисавета Попгеоргиева раздаде предварително разпечатаната пиеса с подчертани думи на всеки един от участниците.  Притесненията, които имахме, че времената са други, че интересът към тази дейност е изчезнал, че трудно ще се намерят хора, които да участват, се изпариха пред ентусиазма и желанието на поканените да участват. Изненадващо е дори, че се отзоваха още, за които за съжаление, не останаха роли.

Действащите лица в пиесата ще бъдат самодейците:

Йордан Карастоянов – Михал

Стоянка Попгеоргиева – баба Марта

Георги Сяров – Вичо

Стоилка Пуйчева – Мария

Тодор Кушев – хекимин /доктор/

Ваня Иванова – Радка

Петко Лазаров – Съби

Димитрина Агаларева – Стоянка

Антон Карастоянов – Петко

Марин Богомилов - постановчик на пиесата и Стоянка Попгеоргиева в ролята на баба Марта.

Георги Сяров - Вичо, със самочувствието на утвърден самодеец в театралния колектив.

Петко Лазаров, Димитрина Агаларева, Ваня Иванова, Йордан Карастоянов и Антон Карастоянов.

Ваня Иванова, Йордан Карастоянов, Тодор Кушев и Стоилка Пуйчева.

 Да им пожелаем успех и доскорошна, дългоочаквана среща с това неостаряващо изкуство - ТЕАТЪРА, и с талантливите ни, всеотдайни самодейци! И сцената, и ние ще им се радваме от сърце!