Плетеница – багреница,
кръшно българско хоро!
Наловени за ръчица,
хайде хопа, хайде хоп!
Залюляни, разиграни,
със крачета кат едно,
с бузки алени, румяни,
хайде хопа, хайде троп!
„Жива вода” от юнаци!
Буйна кръв в сърца кипи!
Накривили са калпаци:
-Хей, къде сте? Хоп, моми!
Героите в тази фолклорна приказка са участниците в изградените към Клуб за народни танци „ЖИВА ВОДА” в читалището ни две детски групи. Тяхната цел е да възпитават у най-малките интерес към българския фолклор, да запалят „любовната” искрица към нашите стародавни традиции, да им разкрият тайнството на миналото ни, за да могат достойно да го продължат.
В групите се работи с всички желаещи деца. Не се е правил подбор дали детето е с изявен талант, защото сме убедени, че танцът е присъщ на всяко човешко същество и развиването му е въпрос на професионално ръководство и правилен педагогически подход, а такива безспорно има хореографът на групите Цанко Михайлов. В първа възрастова група участват децата: Ива Мирчева, Борислава Млеченкова, Ирена Байчева, Християна Агаларева, Кристина Василевска, Стилиян Цветков, Емил Милев, Виктор Веселинов, Мартин Веселинов, Димитър Байчев, Димитър Димитров и Румен Сапронов.
Една част от тях са от подготвителната група на Детския дом, а другите са първокласници.
Децата разучават хорцето „Рипни, Калинке”, „Ежово хоро” и „Ръченица”.
Във втората група са учениците: Дария Симеонова, Гергана Сърнова, Биляна Иванова, Ива Коева, Марина Стоилова, Стефан Тютюнков, Николай Михайлов, Алекс Александров, Мирослав Веселинов и Габриел Николов. Танцовата им подготовка включва леснодостъпни елементи на българския танц.
В момента работят над постановките „Дядо и ряпа”, „Лазарки” и „Северняшки танц””. Целта е да успеят да възприемат народната музика и правилно да предадат нейното съдържание с изразните средства на танца, обагрен от тяхната детска непринуденост, жизненост, темперамент и завладяваща емоционалност.
Обичаите на българския народ са онази нишка, която ни свързва с нашето родово минало, с позабравените вече традиции и нрави, а оттам и с „бабините песни”, с народните инструменти, с бита на прадедите ни.
Нашето тяло има нужда както от въздух, така и от постоянно движение. Какво по-хубаво от това движението да е съчетано с хубава музика и мелодична песен, които зареждат позитивно. Учейки българските народни танци и ритми, малките възпитаници подобряват отрано общата си физическа активност, поддържат във форма и развиват всички мускули на тялото си, придобиват правилна походка. И което е много ценно, развиват способност за работа в колектив и едновременно с това усвояват танцовата пластика, характерна за българските народни танци.
И така, надяваме се, година след година – репетиции, концерти, лишаване от безгрижни игри и компютри, децата без да жалят труд и сърце, неусетно ще се докоснат до смисъла на това, да се наричат БЪЛГАРИ! За нас, читалищните работници, и за техния ръководител Цанко Михайлов, ще остане наградата, че ще бъдат готови да продължават да „заразяват” с магията на уникалния и колоритен български народен танц!
