225 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВИЛХЕЛМ ГРИМ

Якоб и Вилхелм Грим

          Имената на Братя Грим са неотделими от народните приказки, които те са събрали и с това са спечелили благодарността на милиони читатели.

          Якоб/1785-1863/ и Вилхелм/1786-1859/ Грим са германски учени, членове на Пруската академия на науките. Те са вдъхновени от свободолюбивите идеи на Френската революция и живеят с идеята за обединение на Германия, която тогава била разпокъсана на множество феодални княжества. С цел да покажат етническото единство на хората от враждуващите помежду си държавици, те предприемат пътувания и събират отвсякъде народни приказки. Но тяхната дейност не се харесва на Гьотингенския феодален владетел, който бил против обединяването. Затова той ги изгонва от града. Братя Грим, без да се отчаят, продължават упорито да събират приказки. Те са не само техни събирачи, но и талантливи разказвачи. Правят художествена авторска преработка на записаните от тях произведения от народното творчество и завещават не само на немския народ, но и на цялото човечество, безсмъртните фолклорни творби, отличаващи се с ярка образност, богатство на въображението, занимателна фабула и поетичен език. Техните приказки се четат с еднаква наслада и от деца, и от възрастни. Героите им са изградени ярко като носители на положителни или отрицателни нравствени качества. Завършекът е обикновено щастлив, с неизбежна победа на разума и доброто. Приказките  им създават и възпитават неподправен оптимизъм. Между най-известните и най-хубавите от тях са: „Вълкът и седемте козлета”, „Седемте гарвана”, „Снежанка” , „Хензел и Гретел”, „Бременските градски музиканти”.

            Приказката „Бременските градски музиканти” е изградена върху поредица от весели приключения на животни, отхвърлени и оскърбени от своите господари. Когато е било младо и силно, магарето е носело послушно и безропотно натоварените чували. За да го използва добре, стопанинът му се е грижел за него. Но когато то остаряло и силите го напуснали, вместо да получи благодарност и признание за предишния си изнурителен труд, коравосърдечният му стопанин решава да го убие и да му одере кожата. Оскърбено от тази неблагодарност, магарето решило да отиде в града, за да изкарва прехраната си като… певец. С лек и безобиден хумор се показва наивната вяра на нещастното животно, че всичките му възможности все пак не са изчерпани и че то ще може да преуспее и на друго поприще.

            На път за Бремен магарето среща и други нещастни животни като него – едно старо и негодно вече за лов куче, котка, която вече не може да лови мишки, петел, когото е очаквала тенджерата на стопанина му. Нещастниците се обединяват, за да потърсят щастието си. Поредица от случки и комични ситуации водят героите към един щастлив завършек – те придобиват свой дом, спасяват се и заживяват щастливо.

            Приказният разказ е наситен със сърдечност и симпатии към оскърбените стари труженици. В него се подсказва косвено за злочестия край на всички, силите на които отслабват, грижите за тях престават, а за предишните им трудови заслуги вече никой не мисли. Показана е идеята за резултатността от съдружието.  Дори когато всеки поотделно е слаб и е смятан за ненужен, събрани заедно и слабите, и излишните могат да постигнат нещо.

            Тази приказка показва победата на дружността над нещастието. Героите получават възмездие за своя предишен честен труд, без да очакват повече.