Ран Босилек е творец с изключително големи заслуги за развитието на детската ни литература. Истинското му име е Генчо Негенцов и е роден на 26 септември 1886 година в Габрово. Баща му, занаятчия, участник в Освободителната война, починал, когато той бил на седем години. Майката остава вдовица с пет деца. Тя била сладкодумна и вечер до късно им разказвала интересни приказки за юнаци, за вълшебната жива вода,, за борбата между правдата и кривдата. От тези приказки за пръв път се поражда интересът на бъдещия писател към народното творчество, възторгът му от мъдростта и поезията на народните приказни творби.
След като завършва Априловската гимназия в Габрово, Ран Босилек учителства шест години в родния си град.От учителските години в него се засилва интересът към света на малките, обичта към тях, желанието му да им създава радост.
Завършва право в Белгия като доктор на правните науки, но скоро се отказва от адвокатството и се отдава на творчеството за деца. През 1928 година е избран за председател на дружеството на детските писатели. За Ран Босилек детската литература е съдба, истинско призвание. От 1923 до 1948 година редактира едно от най- популярните и талантливо издавани списания за деца – „Детска радост”. С право Ран Босилек може да бъде наречен един от най-ревностните създатели на българската детска книга. Издал е само пет книги със стихове за деца, което говори красноречиво за голямата самовзискателност на поета. Голяма част от тях са посветени на обичта към родния дом и език, на красотата на природата, на всекидневните детски немирства и игри. Класически образци са стихотворенията му „Родна реч” и „Родна стряха”, изразили така просто, ярко и вълнуващо обичта към родния дом и към родния език.
Ран Босилек има неоценима заслуга за популяризирането на българските народни приказки. Преразказал е и голям брой руски, шведски, норвежки приказки, но най-безспорна е неговата заслуга за авторизирането и представянето на най-ценните творби на българския фолклор. Тези приказки се приемат като негово авторско дело, защото фолклорният мотив, който използва, често е само основа, върху която е изграден един оригинален, динамичен сюжет.
Приказките на Ран Босилек могат да се разделят на три групи – битови, за животни и вълшебни. „Незнаен юнак”, „Неродена мома”, „Златното птиче”, „Косе-Босе”, „Кума Лиса кръстица”, „Кумчо Вълчо рибар” звучат съвсем като народни и същевременно се чувства присъствието на големия автор. Освен това всички приказки на Ран Босилек завършват с победа на справедливостта.
Особено популярна е още една творческа проява на големия наш творец за деца – неговите патилански истории. Приключенията на Весел Патиланчо и неговите другари, писмата, които той пише до Смехурко, са едни от най-популярните творби в детската ни литература. Тези весели разказчета са извънредно привлекателни с вплетените в тях весели приключения на децата, с римуваната, бликаща с остроумия реч. В тях е скрита и поука, вложена е умело авторовата възпитателна цел. Защото и в историята на веселите патиланци Ран Босилек остава верен на своето умение да внушава съществени истини пред децата под формата на игри и забави.
Няма коментари:
Публикуване на коментар