Навярно е бил като всички
младежи
и той като тях е обичал,
мечтал.
Но имал е вярно по-други
стремежи
и би ги изпълнил, да беше
живял!
Да бе, но уви, смъртта го
причака
коварно предаден сред
житни поля.
Отсреща затворът на пушка
изтраква…
Така за идеята своя умря.
Остана си млад на портрет
от стената –
на двадесет и шест,
недолюбил, живал…
А днес е на сто! Но лежи
под земята
за светлото бъдно живота
си дал!
Недка Николова
Днес, на един паметен за всички ни
ден – 9 септември, отбелязахме 100-годишнината от рождението на нашия съселянин
– Димитър Трифонов Генков - младежки деец, участник в антифашистката борба, загинал като партизанин. Бил е една изключително обаятелна личност! Макар и твърде млад е имал голям авторитет както сред младите, така и сред по-възрастните хора. Умеел е да съчетава добре нелегалните с легални форми на работа.
На тържеството присъстваха: неговата племеница – Стефка Юзева, представители на Общинската
организация на БСП с председател Огнян Стоянов и на Българския антифашистки съюз
с председател Събка Стоянова и хора от селото, дошли да уважат и да се поклонят
пред паметта на героя.
В
историята на нашето читалище Димитър Генков е оставил светла диря като ръководител
на тригласния младежки хор и участник в театралната самодейност от 1942 до 1944
година.
Димитър Трифонов Генков е
роден на 26 октомври 1918 година в село
Поликраище.
Още като ученик се отличава с буден ум и голяма любов към
учението.
Цвятко Гърдев – дългогодишен председател на читалището, прави
една изключително точна и вярна характеристика за него: „Димитър Генков
не само участва в съпротивата като партизанин и загина като герой, но и беше
една във всяко отношение завършена личност. Той беше надраснал връстниците си.
Добър познавач на музиката, сам музикант и
литератор с големи интереси – от древногръцката и латинската литература,
през руската, съветската и унгарската до най-добрите образци на западноевропейската
литература, Генков беше едно щастливо съчетание на широка култура и висока
нравственост. Разбира се, неговите познания и в областта на българската
литература бяха блестящи. В това щастливо съчетание на дарби и интереси трябва да се добави, че той беше и
роден техник. Още в първите класове на гимназията сам си направи детектор, от
който слушаше радио „София”. Няма да бъдат пълни моите бележки за Генков, ако
не спомена изумителните му качества на полемист. На риторика се учеше от
древните – знаеше наизуст речите на Цицерон на латински. Когато трябваше да
обясни и да докаже нещо, или да опровергае и обори противник, той постигаше
това с изключително умение. Винаги съм се удивлявал на този млад човек, така
ярко и щедро надарен. За него бъдещите поколения тепърва ще говорят с гордост и
с възхвала. Където и да е бил ученик в село, в Унгария, във Велико Търново,
студент в София, Генков се налагаше със своята култура ,
любов към книгата, със своето трудолюбие и благородство.
Затова с право се гордеем, че точно тук, в родното
Поликраище, ученикът Димитър
Генков получава първите уроци
по четмо и писмо и първите уроци
по нравственост и родолюбие.
Нали в името на една по-друга нравственост и един светъл
и лелеян идеал той загина...
В програмата на тържеството участва Клубът за народни хора при НЧ "Развитие-1884" село Поликраище
с хореограф - Цанко Михайлов.
Героите не са и не бива
да бъдат забравяни!
Трябва да си отворим очите и да гледаме към историята
многоцветно. Историята е една и
всяка една краска от нея
заслужава нашата почит и уважение!
Поклон пред подвига и саможертвата на
ДИМИТЪР ТРИФОНОВ ГЕНКОВ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар