 |
| Чешмата Балтейка |
Ето какво се споменава за село Поликраище в романа „Иван Асен ІІ – цар и самодържец” от Димитър Мантов. Посочва се годината 1222-ра. Иван Асен изпраща десет млади мъже, на които им приляга дърводелска и железарска работа в Рит /около Шумен, Карнобат и Преслав/, управляван от войводата Боривой.Авторът пише: „Ральо пристъпи, поклони се както бе редно пред войводата. „- Великият господар ни изпраща да ни обучиш като военни строители. „-Хммм – обади се в отговор Боривой… Не знаеше как да приеме тая царска наредба… Защо изведнъж Иван Асен се сещаше за отдавнашния му занаят? Няма ли добри военни строители в Поликраище, та е засилил чак в Рит тия момци? А освен това може би Боривой е забравил тънкостите в строежа на каменометките и стрелометките.” „ – Царят заръча най-много обсадните кули да изучаваме, - рече Ральо и добави с тих, доверчив глас: „ Ние знаем, майсторе, за превземането на Варна. В Поликраище строителите често говорят за това. Голям майстор ще да е бил твоят учител Станкул. /стр. 68/ Чуваше се, че Боривой пак щял да става военен строител, както някога при Калояна.”
Вероятно Поликраище е било селище, определено за направа и ремонт на стенобойни машини още през времето на Калоян. Говори се още, че по същото време в района на Балтейка, около чешмата, е имало ковачница за сечене, коване и точене на секири, брадви, топори и балтийки /малки брадвички, необходими за въоръжаването на Калояновите войници./ Вероятно и чешмата Балтейка е получила името си от направата на балтийки, закалявани във вечно течащата вода на чешмата. Откакто се помни, чешмата никога не е пресъхвала. Кладенците в селото са пресъхвали, но чешмата – никога.
Димитър Сърнов
Няма коментари:
Публикуване на коментар