От село Поликраище са излезли много видни личности – политици, учени, медици, дейци на изкуството и културата, педагози, спортисти. В областта на поезията имаме четирима изявени творци – арх. Йордан Карастоянов, Йордан Кушев, Цаньо Сърнов и Пеньо Цвятков Пенев.
Пеньо Цвятков Пенев е роден на 3-ти септември 1943 година в село Поликраище, където завършва основното си образование. Средно гимназиално образование завършва в град Дряново. След отбиване на военната си служба започва работа в родното си село като организатор по физкултурната дейност. От 1968 до 1971 година е домакин на училището, а по-късно – стоковед на Петролна база.
През есента на 1975 година е назначен за редактор на в-к „Зора на комунизма” – орган на АПК в град Горна Оряховица. На следващата година, през месец май, вестниците „Устрем” и „Зора на комунизма” се обединяват под името „Устрем”. Тук работи като главен редактор до април 1992 година. От април 1992 до 1994 година е главен редактор на в. „Бизнес гид” в град Велико Търново. Четири години е кореспондент на в. „Работническо дело” за Община Горна Оряховица.
От месец май 1995-та до септември 1996-та е редактор, а по-късно и главен редактор на в-к „Горнооряховско слово”.
Печатал е стиховете си в местни, регионални и централни издания. Четени са по радио „Христо Ботев” и радио „Варна”. Участвал е в два сборника с преводи на украински „Добър ден, братя” и „Ворскла и Янтра имат едни брегове”. Има отпечатани многобройни публикации в местния и централен печат.
По негов текст е композирана песента „Щастие”, наградена на фестивала „Ален мак” в Благоевград.
Носител е на две национални награди за поезия и за тематична разработка на определена тема.
Стиховете в книгата „Живот от дати” са писани в периода от 1969 до 1984 година. Те са разнообразни по тематика – за обикновените, делнични неща от живота, за войнаите във Виетнам и в Камбоджа от средата на миналия век, стихове, посветени на Лили Иванова, на Дамян Дамянов, на световните рекордьорки Йорданка Благоева и Светла Златева и любовна лирика. Те са една изповед на поета , разкриване на неговите чувства и преживявания. Още първото стихотворение приковава вниманието и те кара да се замислиш: „А аз ще си отида толкоз сиво – не взел, не дал – безсмислено живял!” Това говори за една безкрайна скромност и изключителна доброта. За такова признание се искат много силни и истински чувства като морал, доблест и самокритичност.
Висока е художествената стойност на стихотворенията му. Всички те са изпъстрени с много метафори, хиперболи, епитети, с които подчертава по-добре съществените особености на заобикалящата го действителност и изразява емоционалното си отношение към нея. Впечатляващо е богатството на езика му. В „Горещо лято”, където откликва на събитията във Виетнам и Камбоджа, казва:
„Горещо! И задушно като в ад!
Планетата до синьо е нагрята!
В очите полет, слънце и снаряд!
Какво жестоко, нечовешко лято!”
А колко чисто, колко искрено звучи поклонът му пред неуморния селскостопански труженик – едно прекрасно стихотворение, посветено на неговата майка.
„Пред тебе, труженик от селото, поклон.
Поклон пред загрубелите ти длани.”
И по-нататък:
„Ти си приятел с дъждовете, с вятъра,
с топлата въздишка на пръстта!
От тази дружба ражда плод земята,
узрял до злато в твоята душа!...”
Има и стихотворения, които са изпълнени с преливащ оптимизъм, вяра и преклонение пред магията на природата. Така е в „Пролетно”:
„На пролетния стан тъче земята
килимите на меките треви.
А слънчевите струи като злато
се стапят във зеления килим.
Клоните като надежди светват
с резедата на хиляди листа,
а между тях букети цветни преспи
в предчувствие за раждане блестят.”
Във втората част на стихосбирката „Залез и изгрев” виждаме колко ранима и чувствителна е душата на поета. Поредицата стихове, посветени на различни жени и неосъществени любови са доказателство за това. Всички те са дълбоко изстрадани и изживяни, минали са през сърцето му и за това са толкова истински и вълнуващи. На Маргарита, на Румяна, на Ваня, на Славка – една след друга преминали през живота му, докоснали по един или друг начин чувствителните струни на душата му и донесли някакви мимолетни надежди и предчувствия за нещо по-добро. Това личи и от последното стихотворение в стихосбирката „Априлска надежда”, посветено на Дора.
„Не те очаквах, ала ти дойде!
В живота ми се втурна като вятър!
Добре дошла, макар и непозната!
Добре дошла в самотните ми мисли.
Във тъжния ми ден, добре дошла!
От пролетното слънце къс огромен
в душата ми студена окачи!
Все още идваща, не ставай спомен!
От спомени душата ми кърви!”
Един след друг стиховете се редят като перли в огърлицата, вълнуващи и неповторими, и ни карат да се замислим над обикновените, делнични и неизбежни неща в живота. Те са едно малко богатство и плод на нашия талантлив съселянин Пеньо Цвятков, с когото ние, поликраищенци, трябва да се гордеем.
В стихотворението си „Огледала” поетът казва:
„Безброй съдби, безброй човешки мисли
пред себе си за пример имах аз.
От всичките избрах онез най-чисти,
с които да премина този свят.”
И наистина е успял! С прекрасния си характер, с таланта си, с добротата си, с любовта си към хората и живота!
Няма коментари:
Публикуване на коментар